От Владимир Шумелов

В навечерието на коледните празници в Унгарския културен институт в София писателят и преводачът проф. Румен Стоянов представи новата прозаическа книга на Йордан Атанасов „Пясъчни видения“.

След романа „Хамовото семе“ (2011), това е втора книга с проза на старозагорски, поет, писател и журналист Йордан Атанасов. Тя събира 15 разкази и новели и 15 пътеписа.

„В планината няма обхват“ е разказ за един изпаднал планински санаториум за гръдноболни по времето на т. нар. Преход. И както почти всяко подобно заведение в посочения период, и то събира на едно място изпаднали, болни, маргинализирани хора, „все хора извън борда на активния живот“. „Беше едно общежитие за несретници. Късен соц. Нещо като хоспис, но безплатен.“  Порутина, в която „лекуват“ най-вече по „природния лечебен метод на д-р Луи Кюне от края на деветнадесетия век“. И ето, нараторът – алтер его на автора, започва продължителни разходки из природата с лекарката пулмоложка, която се грижи за него. Разбира се, между тях припламва искрата на привличането, но двамата запазват чисто приятелски си отношения. Разказът завършва в превръщането на санаториума в съвременен СПА-център за ВИП-особи.

„Бензин срещу свобода“ е текст, който визира годините на тоталитаризма. Герой е петдесетгодишният шофоьор Руси Каваков, който кара със ЗИЛ уранова руда до пристанището, откъдето тя се извозва за преработка в СССР (бивш). Бай Руси „помага“ с бензин за ловните подвизи на началника на граничната застава капитан Петров. Дотук добре. Но за благодарност Руси иска от шефа на заставата да го пусне да избяга зад граница. Да, ама не. Капитанът превърта и го топва, а за бай Руси „Мечтата за Свобода се изпари като туба бензин, с отворена капачка“.

Следват разкази като „Гошо“, „По О. Хенри, но не съвсем“ – особено вторият е в един приятен фейлетонен формат; както и подобните „Недописан разказ“, „Извънритъмно“, „С Пенчо Славейков на главата“, „Със 100% инвалидност“, „Контрасти“, „Пясъчни видения“, които се опират на битовото, на дребния човек и неговите грижи и стремежи да опази човешкото у себе си, без да забравяме приятните и дозирани моменти на еротика в неговата съдба. Защото животът какво е? „Мираж, шепа пясък, който изтича между пръстите  ти, колкото й да го стискаш… И остават накрая само пясъчните видения. Нека поне те бъдат красиви“.

Разбира се, не трябва да подминаваме и разкази като „Разбити сърца“, „Музикант без разрешение“, „Майсторът и тя“, „Бялата котка“, „Падението и възвисяването на героя“, които уплътняват горните тенденции и проблеми, но особено важен ми се струва „Падението…“, посветен на Румен Стоянов. Чрез техниката „разказ в разказа“, авторът навлиза в една много истинска история от не толкова близкото ни минало, която напомня много за превъзходния му наратив от романа „Хамовото семе“ (2011).

Другата част от книгата са пътеписи, писани и публикувани от 80-те години на XX век до днес. Една травелогия, засягаща България и Европа, писана с много любов, внимание към детайла и усет към историята. Особено краткият текст „България, която граничи със себе си“. Ето някои от заглавията: „Ехо от Москва и Олимпиадата’ 80“,  „Германия далечна“ (свързана с града, където е роден авторът – Брауншвайг), „Румъния, където живеят и умират легенди“, „Турция – комшулук и добри чувства“, „Европа пролетна“… Разбира се тук са и Македония, Гърция… и естествено, България.

„Ето как кръгът се затвори и светът за пореден път се оказа малък“, завършва пътеписът „Другата Света гора“.

 

Йордан Атанасов – „Пясъчни видения“ (разкази, новели, пътеписи), изд. „НЧ „Даскал Петър Иванов“, Ст. Загора, 2014 г.