От Владимир Шумелов

На 9 януари 2015 г. се навършиха 95 години от рождението на големия български писател Стефан Дичев.

Стефан Дичев се ражда във В. Търново, където през 1938 г. завършва гимназия. Учи строително инженерство в Чехия, но завършва право в СУ „Св. Кл. Охридски“ (1943). След деветосептемврийския преврат през 1994 г. работи като редактор и пише активно. Той е директор, един от създателите на поредицата „Световна класика“ на изд. „Народна култура“. В тази поредица издава книгата на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“, поради което е уволнен от издателството, защото книгата още не е била одобрена и пусната от руснаците в СССР (бивш). Основател е на сп. „Космос“ и в периода 1962 – 1990 г. е негов гл. редактор.

Дебютира в художествената проза с историческия роман „За свободата“ (1954–1956, първа и втора част). Следват: „Рали“ (1960), „Първа българска легия“ (поема, 1960), „Пътят към София“ (1962), „Младостта на Раковски“ (1962), „Ескадронът“ (1968), „Демонът на империята“ (киносценарий, 1971), „Крепости“ (1974), „В лабиринта“ (1977), „Съдбоносната мисия“ (1978), „Рали“ (киносценарий, 1978), „Пътят към София“ (киносценарий, 1978), „Среща на силите“ (1978), „Отвъд отчаянието“ (драматургичен сценарий, 1978), „Суровото време“ (сценарий за тв театър, 1981), „Среща на силите“ (киносценарий, 1982), „Подземията на Сен Жан д’Акр“ (1988), „Завоевателят на миражите“ (недовършена трилогия, 1999). През 2010 г. с романа „Пътят към София“ ИК „Жанет 45“ започна издаването на избраните творби на Стефан Дичев.

Негови книги и отделни произведения са превеждани на английски, немски, руски, испански, френски, италиански, полски, чешки, словашки и др. езици.

С основен фокус историята, творчеството на писателя я интерпретира по един интересен и динамичен начин, следвайки примерите на най-големите имена в българската историческа проза.