От Иван Енчев

Старецът се обличаше гърбом към стенното огледало и се преструваше, че хич не го интересува неговият убийствен поглед. Той знаеше, че то отдавна го дебне като коварен убиец на илюзии. Затова не смееше да се обърне към него лице в лице. Опасяваше се, че проклетото огледало ще го застреля в упор, без да му мигне окото от жалост. Наблизо няма някой жив свидетел, за да разобличи престъпника в съда.

В сърцето на стареца пулсираше като малка искрица в мрачна нощ светулката на надеждата, че той все още не е толкова съсипан и грозен като стар рицарски замък, изоставен на разруха.

Ах, тази няма светулчица на надеждата в дългата нощ на битието! Съвсем скоро някой ще я плесне с две шепи, както се смазва хвъркащ комар, и ще се престори, че нищо не е станало.

2013