Премиера на стихосбирката на Божидар Богданов „Птеродактили“

 

ПОКАНА

 

Община Велико Търново

Национално общество за литература и изкуства „Формула 6“

ВИ КАНЯТ

на премиерата на последната стихосбирка на Божидар Богданов

„Птеродактили“

 („Фабер“, В. Търново, 2015)

За книгата и автора ще говори проф. д-р Радослав Радев.

 Място: Изложбени зали „Рафаел Михайлов“ – Конферентна зала

Дата: 9 ноември (понеделник) 2015 г., 17.30 ч.

 

За автора:

 

Божидар Богданов е роден на 30 януари 1963 г. в с. Деков, Плевенска област. Завършва Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Преподавател по български език и литература в СОУ „Димчо Дебелянов“ – Белене. Членува в Сдружение на български писатели. Публикува в многобройни литературни периодични издания. Негови текстове са превеждани на руски, хърватски и унгарски език. През 2007 г. е номиниран в националния конкурс „Иван Николов“ на издателство „Жанет 45“, а през 2010 г. получава наградата на община Свищов и СБП „Златно дунавско перо“ за цялостен принос към културата на гр. Свищов. Автор на 13 книги с поезия: „Молитва на езичник“, „Покръстване“, „Пунктуации“ (С., „Лит. Форум“, 1994); „Българско народностно тяло: Книга за един народ и половин тяло“ (С., „Образование“, 1996/7); „Дим над библиотеката“ (С., „Лит. Вестник“, 1998); „Сънища и опашки“ (С., „Аб“, 2000); „Хекзаметри“ (С., „Аб“, 2003); „Интериори“ („Фабер“, 2004); „Демиургически упражнения“ („Фабер“, 2006); „Маски на Ероса“ („Жанет 45“, 2009); „Носталгично слънце“ („Фабер“, 2009); „Метафизика на движенията“ („Фабер“, 2013); „Птеродактили“ („Фабер“, 2015).

 

За книгата:

„Новата стихосбирка на Божидар Богданов „Птеродактили“ го показва като различен и оригинален автор, който се е освободил от най-мащабната болест на постмодернизма – иронията, и подхожда с едно светло чувство към природата, сякаш е дете, което проверява сетивата си… Бихме могли да мислим новата стихосбирка на Божидар Богданов като пейзажна поезия. В тази посока е манифестното стихотворение и повелите на твореца чрез природата да се научим да обичаме живота, който е „тъй земен, тъй космичен“. Но този път поетът се връща към римата, не за да означи особен вид реч, а да направи възможно писаното да звучи като изговорено.“ (проф. д-р Радослав Радев).