Пътепис от Ивелина Желязкова
Тръгнахме от Стара Загора в посока Свиленград и след него завихме на запад към село Мезек. Последното се асоциира най-вече с две свои забележителности – гробница и крепост. Те не са сред най-популярните туристически дестинации в България, но този факт им придава допълнителна загадъчност и увеличава желанието на хората да ги посетят.
Още преди да влезем в селището вниманието ни привлече извисяващата се над него крепост. Не очаквах, че се намира толкова на високо. Малко след това видяхме указателна табела за гробницата и я последвахме. Не след дълго се озовахме на паркинга пред входа на обекта. Слизайки от колата се впечатлихме от цветните рисунки по асфалта. Те представляват триизмерни изображения, като във всяко има отбелязана червена точка, от позицията на която придобивате усещане за пространственост и пред очите ви оживяват древни богове и герои. Гледайки ги, ставате част от митичните тракийски ритуали и се пренасяте в онези далечни, далечни времена… Около пътеката, водеща до самата гробница са поставени табла, от които може да прочетете интересни истории за божествата на траките. Пренесени изцяло в онази епоха, стигнахме до гробницата.
Тя е открита през 1931 година от местни жители и е сред най-големите и внушителни тракийски гробници, намерени до момента. Съхранена е в оригиналния си вид. Отвън ще видите впечатляващ могилен насип – висок близо 15 метра, а вътрешното помещение е изградено от дялани камъни.
Щом влязохме през входната врата се озовахме в дълъг коридор, продължаващ повече от 20 метра. По стените видяхме множество накити, съдове, оръдия на труда и други намерени там предмети. Едва след няколкоминутно разглеждане, разбрахме, че това не са истинските вещи, а холограми – изработката им е изключително качествена. В края на коридора стигнахме до две правоъгълни преддверия, а след тях и в самата погребална камера. Там видяхме саркофага, в който е бил положен мъртвецът.
Напуснахме гробницата и с колата се отправихме към другата цел на нашето посещение в Мезек, а именно – крепостта.
На път за нея, в самия център на селището спряхме пред статуя на глиган. Тя е копие на намерената в района бронзова такава, тежаща почти 180 килограма. За съжаление, когато е открита – през 1908 година, селото е било на територията на Османската империя и поради това реликвата попада в музея в Истанбул. Запазихме спомен от глигана чрез снимка и след малко стигнахме до крепостта.
Тя е средновековна, от византийско време. Местните хора я наричат Калето, а как е било официалното ѝ наименование е спорен сред историците въпрос. Някои учени смятат, че това е известната крепост Неузетикон или Неутзикон, но категорични доказателства липсват. Мезешката крепост обхваща около седем декара площ под формата на четириъгълник. Стените са от ломени камъни и тухли. Имала е девет кули, от които са съжаление се наблюдават само остатъци. Мястото предлага прекрасни панорамни гледки към селището и цялата околност. Казват, че при ясно време оттам се вижда Егейско море.
Крепостта е изключително привлекателна най-вече за децата. Непосредствено пред нея има атракцион с шатри, коне, средновековни герои… Отдалеч всичко изглежда като истинско, едва когато се приближите разбирате, че това са пластмасови фигури.
Пред входа може да се снимате на трон с корона. Подобна фотография имам и от хотел във Виена.
Щом влезете в самата крепост атракциите не свършват, а напротив – продължават да ви изненадват отвсякъде – средновековни хора надничат от различни кътчета, облечени с ризници и държащи истински мечове. Всъщност това са пластмасови манекени, но възстановката е сполучлива, макар че има още какво да се желае.
А който иска може да поиграе шах с огромни фигури на фона на заобикалящите го крепостни стени и чудни пейзажи.
Озовали се в далечни исторически времена, обогатени с нови познания и вдъхновени от прекрасните природни гледки, излязохме от машината на времето, качихме се на колата и поехме по обратния път към Стара Загора.