Разказ от Христина Панджаридис

Светлин от дете носеше очила и беше срамежлив, а за капак и влюбен в Луната. Порасна и вече мъж не престана да зяпа нагоре и да тръпне за любовна среща по пълнолуние. Светлин работеше по строежите и ковейки пирони, режейки дъски, разбра как точно да осъществи желанието си. С майка си живееха сами и затова не скри от нея.

• Мамо, ще скова стълба и ще се кача на Луната. Друг изход да разкрия сърцето си не намирам.
• Ех и ти! – каза майка му, без да определи одобрява ли или е против.

 

Докато той правеше всичко да сподели чувствата си, майка му правеше всичко да го откаже. Светлин писа писма, които в пощенските клонове изхвърляха, пращаше телепатични обяснения чрез телескопите, медитираше пред изрисувания образ на Луната върху тапета в стаята си. Нищо не подейства.

Дойде време да скове стълбата. Когато стана по-висока от пететажния им блок я подпря на съседния, дванайсететажен. Доближаваше се, но пак беше далеч. Стигна и до телевизионната кула. Изкачи се до последното стъпало, протегна ръце, но не успя да докосне Луната. Изпъна се на пръсти – пак безуспешно.

Тъкмо тогава започнаха изграждането на спортно-туристически център в града им. Щеше да бие рекордите по височина в страната – цели двеста трийсет и един метра!

Светлин приготви дъски и пирони. Щеше да направи нови стъпала.

Той се радваше, майка му от ден на ден потъваше в притеснения. Синът ѝ може да е романтичен и лудо влюбен, но тя е земна жена, ясно й е, че колкото и дълга да е стълбата – няма да докосне и дъха на Луната. Обичаше единственото си дете и не можеше да понесе той да бъде разочарован за пореден път.

Казах ли ви – майката на Светлин управляваше кран и като най-добра бе избрана да работи на новия, най-висок обект. Тя си даде дума, че това е най-подходящия момент да подпомогне изпълнението на желанието на сина си. Ако не сега, кога друг път. За да стане по-бързо готов спортно-туристическия център работели и нощем с помощта на хеликоптери. Бръмчащите машини спускали готовите констукции и с помощта на строителния кран те се монтирали на точно определено място. Единствено в неделя строителите почивали. “Неделята е най-подходящия ден за среща с Луната!”, казала си майката и затърсила кой ще изпълни ролята на Луната.

Първо се обърнала към най-известната модна агенция. Те работели с момичета от целия свят и можели да ѝ предложат модел, който да прилича на небесното тяло.

• Застраховката ще е над един милион! Момичето е подписало договор за пет години работа при мен – отсякъл шефът на модната агенция.
• Става дума за една нощ, за най-много за час работа – примолила се майката.
• Допълнително ще платите и за нощния труд! – не се спрял шефът.

 

Майката се отказала от модната агенция и се запътила към старият фокусник, който помнела от детството си. Той се пенсионирал и живеел в едноетажна къща с градина, където се грижел за котки, кучета, зайци и пеперуди.

Тя му разказала за желанието на сина си. Помолила го да направи каквото може, а тя щяла да кара хеликоптера, който да държи Луната. Той ахнал от нейното предложение. Не бил вършил подобен фокус никога досега!

За светлини решили да използват светулки от личния зоокът на фокусника, а за да заглушат шума на машината кучетата и котките обещали пълно съдействие.

Представяте ли си? Неделна нощ. По стълбата се изкачва Светлин и отгоре, над него, виси Луната. Той я докосва и от щастие не чува “мяу, мяуу”, нито “джаф, джаф”, нито пък за секунда подозира, че Луната е спусната от хеликоптер, управляван от майка му.

Трудно е да си Луна на височина двеста трийсет и един метра!

 

1-2 юни 2017