От Магда Борисова

 

Седма картина

 

Тони:                      Погледнете онзи дворец там!

Сладкарят:           Мисля, че това е дворецът на Мечтите. Стигнахме! Успяхме! Обикновено така става – за да достигнеш мечтата си трябва да преодолееш страховете си. Тони, ти успя!

Тони:                      Заедно успяхме! Успяхме! Успяхме! Ура!

 

/Героите се озовават на прекрасна полянка, а пред четиримата герои е порта на най-големия и красив дворец – дворецът на Мечтите. Скачат от радост. Банкерът, Кучето и Сладкарят прегръщат Тони. Изтичват до портата и се опитват да влязат. Вратата е заключена. Червена светлина я осветява. Тропат и викат. Веднъж. Втори път. Нищо. След третия път се отваря малко прозорче в портата./

 

Библиотекарят:    Идвам! Какво сте се разтропали?! Това да не ви е хан? Кои сте вие и какво искате?

Банкерът:             Аз съм директорът на централната банка.

Сладкарят:           Аз съм собственикът на сладкарница „Сладки захарни облаци”.

Кучето:                  Аз съм Ралф. Куче каракачанска овчарка. Тук сме заради моя, нашия приятел Тони.

Банкерът:             Да поискаме аудиенция с Краля.

Сладкарят:           Спешно е!

Тони:                      Много Ви моля, да ни пуснете! Иначе животът на мама ще остане горчив.

Кучето:                  И няма да може да останем заедно. Аз и Тони.

Банкерът:              Въпросът не търпи отлагане.

Библиотекарят:   Ще ви пусна да влезете. Но не ви гарантирам, че Кралят ще ви приеме. Първо трябва да ми отговорите не три гатанки.

Банкерът:             На какво прилича това?! Ние нямаме време за игрички. Времето на момчето в страната на сънищата изтича – скоро ще се събуди. Хайде, стража, отваряйте вратата!

Библиотекарят:   Ама аз да не съм ви тук някакъв портиер! Нямате право да ми повишавате тон. Аз съм библиотекарят от храма на Мъдростта.

Банкерът:               А Вие знаете ли кой съм аз?!

Библиотекарят:     Да! Вие тъкмо ми се представихте. Да не мислите, че като съм възрастен съм изкукал и не помня и минута?

Банкерът:               Аз не желаех да Ви обидя и моля да приемете извиненията ми. Аз съм много важен човек и следва да получа незабавна аудиенция с Краля без тези досадни въпросчета – гаданки.

Библиотекарят:    Щом сте важен, значи сте и умен и моите гатанки няма да Ви затруднят. Но ако ще ми важничете, ще Ви откажа всякакъв достъп!

Банкерът :              Добре, моля Ви, господин Библиотекар, пуснете ни.

Библиотекарят :    Така е по-добре! Разбирам, че щом сте стигнали до тук, със сигурност сте много храбри и уверени. Харесвам такива хора. Но сега ще трябва да проверя дали сте и достатъчно умни и съобразителни. Защото само умните могат да бъдат и смели, другото е безразсъдство от невежество и глупост. А Кралят не обича глупаците. Те са непредвидими и непостоянни, и най-често само му досаждат с безсмислените си искания и капризи. Първо го молят за нещо, а когато го получат, вече не го искат и пак идват тук с желание да бъдат отървани от това, което са получили.

Банкерът:              Разбрахме! Казвай загадките по-бързо.

Тони:                      Моля Ви, господин Библиотекар!

Библиотекарят:   Слушайте сега първата:

                                 Да е лед, не е лед.

Да е мед, не е мед,

а е сладко като мед

и се топи като лед.

Какво е това?

 

/Всички се скупчват и шепнат./

 

Тони:                      Сладолед! Има даже рима.

Банкерът:              Не е това! Трябва да са парите. Те се услаждат на хората, но бързо се топят в ръцете на глупаците.

Кучето:                  Това ще да е Любовта. Тя е сладка, но понякога изчезва.

Сладкарят:            Но не винаги! Истинската любов е вечна. И тримата грешите. Загадката е за захарта. Нейните кристалчета приличат на натрошен лед, сладка е и се топи.

Тони:                 /високо за да го чуе Библиотекаря/  Захарта!

Библиотекарят:    Правилен отговор! А сега втората:

                                Ни се купува,

ни се продава,

а е благ и

сили дава.

Що е това?

Банкерът:             Нещо което нито се купува, нито се продава, ли? Що за дивотия!

Сладкарят:          Най-важните неща в живота не се купуват и не се продават, като любовта, здравето и приятелството.

Тони:                     Мисля, че в загадката се говори за друго, също важно нещо.

Кучето:                  Че какво по-важно има от храната в живота? Храната ни поддържа живи и здрави. Хубавата храна дава сили, а най-много сили дава вкусното месце около кокала.

Банкерът:              Храната се купува.

Тони:                      Ралф ме подсети нещо. Баба казва, че сънят е храна. Защото сънят дава сили.

Сладкарят:           А не се купува. Можеш да си купиш пухкаво легло, но не и сън.

Тони:                      Това трябва да е. Разбира се, нали сме в страната на сънищата! Отговорът е сънят.

Библиотекарят:   Млад си, а вече си мъдър! Но на последната загадка ще трябва да отговори вашият четириног спътник. Сам! Да, точно ти! А вие, другите, минете в страни, за да не му пречите и подсказвате, разбира се.

Кучето:                   Защо точно аз?

Библиотекарят:    Защото сред всички други земни твари, вие –  кучетата сте най-добрите приятели на човека. Твоите предци, Ралф, са били първите животни, които са отишли при хората някога, много, много отдавна, и са се сприятелили с тях. Сега живеете в къщите на хората, помагате им, пазите ги, играете си с децата им, дори се жертвате за тях. За това се очаква от кучетата да са особено верни, умни и съобразителни. А в двореца допускам да влязат само най-умните от най-умните кучета! Разбра ли сега защо?! Ето и загадката:

                                 През гората вървят голям човек и малко човече. Малкото човече е син на големия човек, но големият човек не е баща на малкото човече. Какъв му се пада тогава големият човек?

Кучето:                  Какъвто-такъв! Не знам!

Тони:                      Хайде, Ралф, ти можеш да се справиш! Трябва.

Кучето:                   Добре де, нека да помисля. Човек и човече вървят, вървят, вървят, вървят. Стига са вървели! Човечето е синьо. Не, не беше така! Човечето е син – значи е момченце! А човекът не е баща. Не е баща, но човечето му е син. Значи просто му е родител. Това е! Човекът е женски – и му е майка. Бау-бау!

Библиотекарят:    Позна.

Всички:                   Браво, Ралф! Умно куче!

Кучето:                   Аз съм гениално куче.

Библиотекарят:    Всички доказахте, че сте достойни да пристъпите портите на този дворец. Може да заповядате!

 

/Чува се звук от отключване на катинари. Червената светлина, която до този момент осветява портата постепенно изгасва и зелена светлина облива портата. След това двете врати широко се отварят и Кучето, Тони, Банкерът и Сладкарят влизат в двореца./

 

 

 

 

 

Осма картина

 

/Тронната зала е в лазурно синьо и златно. Има два трона, на единия седи Кралицата на феите. Около нея кръжат пеперуди, а в краката й стои лепухът. Из залата се носи песен на птички. Балетен етюд. Когато ги вижда Кралицата прави знак и музиката спира, а балетът напуска сцената./

 

Кралицата:      Добре дошли в Двореца на мечтите! Радвам се да ви видя.

Всички:             Ваше Величество. /покланят се/

Кралицата:      От моите съгледвачи – пеперудите и славеите, разбрах, че идвате насам. Разказаха ми за вашите приключения по дългия път, които сте изминали. А в края на едно такова пътуване човек научава много за себе си и спътниците си. Спасили сте Пух – кралския любимец с риск да не стигнете да тук на време. Това показва, че сте добри и състрадателни. Зная и каква е молбата, която ще отправите към съпругът ми – ще поискате Тони да може да задържи и пренесе в своя живот на яве парите, кучето и бонбона със сладостта на живота. Правилно ли са ми предали?

Всички:             Да, Ваше Височество.

Кралицата:       Кралят сигурно ще бъде благосклонен към тебе, Тони. Ти доказа, че заслужаваш. Опасявам се обаче, че няма да може да изпълни всичките ти желания. Тони, ти трябва да избереш едно от трите неща – или сладкия щастлив живот, или кучето или парите. Разбра ли ме добре? Изборът ти ще бъде окончателен. Добре, сега аз отивам да извикам съпруга си, а ти добре си помисли, кое желаеш най-силно. Избирай умно!

 

/Кралицата излиза./

 

Тони:                       Но как да избера?! Толкова е трудно! Кое да предпочета? Трудно решение е това.

Кучето:                   Избери мен! Ще те пазя, ще ти бъда верен и добър приятел. Най-верният на света!

Банкерът:               Не го слушай, Тони! Вземи парите – с тях ще си щастлив. Ще си купуваш каквото поискаш, че и куче порода по твой избор. Парите, Тони, парите!

Сладкарят:            Най-важното е щастието. Твоето и това на тези, който обичаш, защото никой не може да е истински щастлив, ако любимите му хора са нещастни.

Кучето:                  Че кой може да е щастлив без приятели? Аз съм твоят верен избор!

Банкерът:              Щастието не е в парите, а в нещата които можеш да си купиш с тях. Това е смисълът на богатството.

Сладкарят:           Щастие с пари не се купува, Тони-бонбони. Запомни го добре!

Банкерът:             „Парица – царица” е казал народа.

Сладкарят:           Тези хартийки няма да ви направят щастливи – теб и майка ти. Парите никого не са направили и богат и щастлив. Богатството е много повече от това да имаш пари.

Кучето:                  Съгласен съм със Сладкаря. Да имаш приятел – това е истинско богатство и щастие.

Банкерът:              Парите, Тони, движат света.

Сладкарят:           Може би твоя свят. Тони, аз първи дойдох при тебе – значи имаш най-голяма нужда от моя дар.

Кучето:                  Приятелството! Избери приятелството ни!

Сладкарят:           Сладък живот без грижи и тъги.

Банкерът:              Парите!

Кучето:                  Приятелството!

Сладкарят:           Щастието!

Кучето:                  Мен!

Банкерът:              Парите!

Сладкарят:           Щастието!

Кучето:                  Приятелството!

Банкерът:              Парите, парите!

Кучето:                  Мен, мен, мен!

Тони:                      Спрете! Моля ви спрете! Стига-а-а…

 

Завеса