От Борислав Гърдев

 

Тази книга е писана три години.С голяма амбиция и много любов.

Темпераментно и страстно.

Тя е дело на човек, минал през редица житейски перипетии и превращения – журналист, шеф на кинокомплекс, общински съветник, зам. – областен управител.

Но преди всичко човек на словото.

Той си го признава ясно и категорично – „Трябваше да минат толкова години, за да разбера, че целта в живота ми е да чета и пиша.“

А той пише вече четвърт век – от времето на чиракуването му в Общинско кабелно радио – Велико Търново  и радио „Резонанс“ Горна Оряховица  и кореспонденциите му за „Отечествен фронт“ и „Демокрация“.

Помня, че настоящият магистър по история и икономика  пишеше ясно, категорично и твърдо защитаваше позициите си.

Още оттогава – от 90 – те години на миналия век –  е  предизвикателен , радикален и винаги на острието на бръснача.

Не всеки можеше да си позволи лукса като водещ на предаване в общинско радио, подчинено на  комунистическата кметска  управа да започва новините с информация за поредното заседание на Координационния съвет на СДС.

И за да свърша с екскурзията в миналото – той единствен от „сините“ фактори дойде да ме подкрепи по време на гладната ми стачка през юни  1995 г. по един подобаващ начин – с бутилка  водка и касета на култовия филм“ Харли  Дейвидсън и Марлборо мен“( 1991) на Саймън Уинскър, а след приключването й ме покани на пространно интервю.

Разбира се, за тези 25 години и авторът изживя еволюция, преоцени много от възгледите си, работи всеотдайно в политиката, настъпи момент на катарзис и преоценка, на отдръпване.

След това започнаха системните му занимания с най – актуалните проблеми , вълнуващи съвременниците ни.

Оказа се, че и тук Иван е все така амбициозен, настървен, любопитен.

Книгата „Сатанизъм unlimited“ я възприемах в различните й проявления – като постинги във Фейсбук, като видеопослания в you tube , като откъси, които ми е пращал по електронната поща.

Писал съм му, спорил съм с него.

Част от тезите му не възприемам и сега, но именно заради това и припомняйки си крилатата мисъл на Волтер „Не съм съгласен с теб, но съм готов да се жертвам, за да защитиш свободно своята позиция“, ще посоча, че я прочетох с внимание, интерес и ентусиазъм.

Иван се вълнува от съдбата на бялата раса, желае тя да продължи да съществува, следвайки естествения си НОРМАЛЕН ход, съблюдавайки основните християнски ценности и същевременно винаги в изложението си държи сметка за случващото се в родината му, тъй като е искрен и отявлен патриот.

В този аспект са били и споровете ни, тъй аз винаги съм посочвал,че не мога да бъда щастлив в страна , управлявана от олигарси и мафиоти, а той постоянно ме е успокоявал, че нещата ще се нормализират и у нас, когато престанем сляпо да следваме постулатите и практиките на британоварварския обществен модел   и се върнем към естественото си съществуване при преследване на духовното усъвършенстване и пренебрегване робството на материалните ценности и култа към парите.

Учудва ме обемът информация, който авторът е погълнал, осмислил и поднесъл в понятна форма на своите читатели.

Ако и да определя семпло произведението си като публицистика това е една сериозна и вещо написана книга, която  в никакъв случай не бих определил като слаба, неаргументирана или лаическа.

Това си е уникален микс от есеистика, бойка публицистика, футурология, социология, политически разрез на епохата , културна антропология , подкрепена с неизбежните примери от християнската етика и морал.

„Сатанизъм unlimited“ се чете с желание и любопитство.

Материалът е  добре миксиран  и режисиран, всеки пример, всеки цитат, абзац и глава са строго подчинени на следваната генерална авторска теза.

Може би натрапчиво и флагрантно, но авторът непременно държи да спечели за каузата си повече привърженици и последователи.

Той се изживява вече не само като мислител, но и като трибун, критик, водач и предизвикателен визионер.

Държи обезателно на обратната връзка.

Иска да е сигурен, че тревожните му послания попадат на място, вълнува се от реакцията на читателите и винаги държи да научи тяхното неподправено мнение.

Дали се изживява като пророк, гуру на нови обществени нагласи, които неминуемо ще сринат установеното статукво или се опиянява да бъде хитроумен и саркастичен коментатор и регистратор на заобикалящата ни човешка комедия?

Той е безпощаден в критиката си към британоварваризма – всъщност това е господстващият сега неолиберален модел, с който анархокапитализмът уверено ни води към новото Средновековие, където шепа ултрамагнати  управляват света,  изживяват  се като богове и са готови да  превърнат остатъка от човечеството в мутанти и карти с памет, за да демонстрират своето могъщество и безсмъртие.

Признавам, че част от изводите на Спиридонов звучат стряскащо и  шокиращо.

На други съм се смял от сърце – как само демаскира словоблудствата на прочутития  Дерида, наричайки любимата му Франция „гнилата ябълка на Европа.“

Има и такива, които се нуждаят от прецизиране – Холивуд не е само и единствено атомната бомба  на новите господари на света, там се правят пи качествени и значими филми, които все още вълнуват хората по света – от последните заглавия припомням само „Формата на водата“ (2017)на Гийермо дел Торо  и „Три билборда извън града“ (2017)на Мартин Макдона.

Но щом като и легендарният Хенри Кисинджър  в известното  свое изявление пред Сенатския военен комитет   от 25 януари 2018 г. засегна проблема за  изкуствения интелект („Традиционните белези на противопоставянето на великите сили се завръщат. Това, което усложнява тази динамика ,е скоростта на развитието на технологиите, чийто необикновен прогрес заплашва нашето стратегическо и морално въображение  и в областта на изкуствения интелект  може да предефинира изцяло съзнанието ни.Това създава нов потенциал за действително катастрофални сблъсъци между нациите“) значи работата наистина е дебела и критично опасна.

Хубаво е, че Иван Спиридонов критикува  и бичува алчността, егоизма, свръхегоизтичната същност на тези нови свръхчовеци и господари на света, но  избягва персонализирането им и  когато директно трябва да посочи виновниците за днешната ни нерадостна участ си служи с алегории и похвати от Светото писание.

Защото е добре да се знае кои точно са новите  слуги на Сатаната, виновни за загиването на бялата раса.

Изтъкват се идейните вдъхновители – от Адам Смит и Фридман до Хънтигтън, Фукуяма , Хоппе и Тофлър, но кой дърпа конците на задкулисието така и не става ясно.

Това са естествено слуги на Луцифер и Мамон, водещи света към глобален апокалипсис, но все пак дали само страха от съдебно преследване спира автора от изваждането на „оня списък“ и го карат да се  сети за Символа на вярата и Молитвата към Честния Кръст Господен?

И до колко вярата и Църквата – не визирам само нашата – са готови да изпълнят дълга си и помогнат за спасяването на нашите души?!

Харесва ми увереността на Спиридонов, че светът няма да се сгромоляса и няма да има край на историята, че опасността от господството на алчни и безскрупулни магнати  може да бъде преодоляна с борба, която следва да започне отдолу, да се води настъпателно, уверено и безкомпромисно, в името на така лелеяната нормалност и адекватност, с които да запазим своята същност на хора, които все пак са Божествено творение.

Именно в този аспект и извън всякакви догми, идеологии, противопоставяне на „леви“ и „десни“, на Изток и Запад, пренебрегвайки клопките на конспиративните теории и опасността от господство на еврейския капитал.

Като мислител и анализатор Спиридонов си остава реалист, но и мечтател.

Той държи да живее в един подреден и нормален свят, в който хората не са роби на парите и на налудничави  милиардери, жадуващи  тяхното унищожение.

Той усеща парещите проблеми, напипва  актуалните процеси, на някои от които дори не обръщаме внимание, анализира ги и поднася с много живец и темперамент своите визии за днешния и утрешния ден на света , който обитаваме.

Това не е никак малко като постижение за един нов автор, сега навлизащ в дълбочина в подобна сложна, взривоопасна и деликатна проблематика, с която се е заел с хъс и ентусиазъм.

Пожелавам му да е все така напорист и убеден в правотата на своите изводи и скоро да ни изненада с нов значим труд.

Защо това да не е „Оптимизъм unlimited“?

Борислав Гърдев

Иван Спиридонов, „Сатанизъм unlimited.Самоунищожението на бялата раса“. Опит за анализ,2018 г., Велико Търново, изд.“Фабер“, ред.Пламен Колев