Разказ от Бисера Дживодерова

Цанка Ц. беше задължена да напише три курсови работи, за да я допуснат на изпити. Това не беше никак приятно и лесно за студентите, но преподавателите бяха приели тази практика. Те бяха забравили, че някога са били от другата страна на катедрата. Сега се опитваха по всякакъв начин да усложнят живота на младите хора. Цанка Ц. се беше примирила с тази истина. Твърдо беше решила, че когато тя започне да чете лекции и да изпитва, независимо в кой университет по света, ще бъде много, ама много либерална към тези очарователни девойки и младежи, които са решили да учат сериозно, вместо да си живеят весело живота. Сега трябваше да напише каквото искаха от нея. Нямаше избор и затова отиде в библиотеката.
Този път попадна на млада русокоса библиотекарка.
– Какво Ви е необходимо, госпожице?
– Ами, … нещо по средновековна философия за курсова работа… и още нещо по детска педагогика… и по руска класическа литература… някъде в чанта си имам темите… ето ги… Представете си – трябва да напиша за две седмици три курсови работи! Това е твърде много дори за толкова умен и организиран човек като мен.
– Не се притеснявайте, ей сега ще Ви намеря много подходящи материали. Ще Ви помогна с каквото мога.
След десетина минути красавицата беше донесла на Цанка Ц. куп книги и списания, като прилежно беше отбелязала точно на коя страница се намира необходимия тест и деликатно й обясняваше какъв увод е най-подходящ, как да направи изводите, колко да е голямо заключението.
– Извинявайте, но какво мислите за пластичните операции? – я прекъсна неочаквано Цанка Ц.
– Когато са необходими – уклончиво каза библиотекарката.
– А Вие правили ли сте си пластична операция?
– Аз?! Не. Защо? – безкрайно учудено я погледна младата жена.
– А на колко години сте?
– На 33, макар че е малко неделикатно да питате една дама за възрастта й. – притесни се служителката.
– Не може да бъде! – удивена извика Цанка Ц. Всички присъстващи в залата се обърнаха към нея, но тя не се притесни от този факт.
– Защо? Нима изглеждам много по-стара? – паникьоса се красивата библиотекарка.
– О, не! Като Ви гледам не мога да ви дам повече от двадесет и пет-шест. – успокои я Цанка Ц. – Но това си е визуална измама! А и прическата, грима, облеклото… също си казват думата. Не може да сте толкова млада!
– След месец ставам на 34. – гордо уточни русокоската.
– 33-34, няма да спорим за една година! – Цанка Ц. беше вече ядосана. – Не сте на толкова години, госпожо!
– Мога да Ви покажа личната си карта, госпожице, стига да се успокоите.
– Да, държа! – афектирано просъска Цанка Ц., готова да разкрие истината на всяка цена.
– Какво става тук, Иванова? – строго попита приближилата се шефка на отдела.
– Нищо, нищо. Всичко е наред, г-жо Йорданова! – сконфузи се младата й колежка. – Ей сега ще се оправя с госпожицата!
– Ако ти е необходима помощ, – повикай ме. – мъдро си тръгна възрастната библиотекарка.
– Покажете ми личната си карта, моля Ви! – тихо, но твърдо каза Цанка Ц.
– Не знам за какво Ви е, но ако това ще Ви помогне по някакъв начин – ще я донеса. Изчакайте една минутка.
– Ще чакам и десет, но непремено искам да видя личната Ви карта! – много бавно артикулира Цанка Ц. и я погледна с най-свирепия си поглед.
След две минути Цанка Ц. вече държеше въпросната лична карта. Младата библиотекарка не беше я излъгала. Това я обърка още повече. Тя изглеждаше толкова напрегната и опасна.
– Какво не е наред, госпожице? Кажете ми. Може би мога да Ви помогна. – се опитваше да предотврати настъпващия скандал русокосата.
– Не може да сте толкова млада, а да знаете толкова много! – засече я Цанка Ц.
– Какво-о-о? – неразбиращо промълви младата библиотекарка, а очите й заприличаха на две светлосини копчета.
– Как е възможно да имате толкова разнородни и многобройни познания, а да сте само на 33 години!
– О, това ли било. Нали това е професията ми. – успокоена въздъхна пазителката на книгите.
– И другите ли библиотекарки са като Вас? – продължаваше разпита си Цанка Ц.
– Не. По-възрастните знаят много повече от мен. Имам колежки с двайсет – двайсет и пет години трудов стаж, а завеждащата отдела ни работи тук от трийсет и шест години. Тя е цяла информационна банка! – засмя се библиотекарката.
– Тъй ли?! – смънка втрещената студентка. – То май излиза, че имате повече знания от моите доценти и професори. Те знаят единствено материята, която преподават.
– Не е така, госпожице! Вашите преподаватели се занимават с научна работа, а ние с информация. Различно е.
– Добре, че не послушах съвета на баба да стана библиотекарка! Колко много трябваше да чета и знам! – направи своето откритие Цанка Ц., взе предложените й книги и списания и влезе в читалнята да ги чете. Чувстваше се избраник на Съдбата.