От Ружа Велчева
Аз съм Калудка, една обикновена жена. Даже безлична.
Когато се пенсионирах преди няколко години, разбрах много скоро, че трябва да направя нещо, за да не умра от глад през отпуснатите ми от Бога години напред.
Започнах с чистенето на 3 входа от блока, в който живея. Деветдесет лева са си добри пари, но инфлацията бързо стопи допълнителния ми капитал.
Тогава се насочих към хартиените отпадъци. Направих си карта на квартала и всяка сутрин с детска количка обикалях района. Понякога, когато имах късмет, стигах до 8-10 лв. на ден, но една мразовита утрин Мафията на клошарите така ме ступа, че забравих вече за хартията.
И сигурно отдавна да съм се затрила, ако в живота не беше се появил един мъж – напорист, обаятелен и препълнен с оптимизъм.
Едва вечер, предъвквайки пред телевизора оскъдната си вечеря усетих,че една романтична стрела ме улучи право в сърцето и всичко наоколо блесна в розово.
Видях се богата, подмладена и обнадеждена.
Ники Кънчев в ново ампроа ми намигна свойски от екрана :“Ти си избрана да печелиш!..“До него се усмихваше една притеснена старица, стискайки поредния спечелен чек. Е, жената изтърва стоте хиляди, но и 10 хиляди си бяха баснословна сума за кротката пенсионерка.
С треперещи от вълнение пръсти набрах заветния номер и нашата връзка с Ники Кънчев стана реалност. То нашето не беше просто връзка, а направо вулкан от страсти, надежди и напътствия.
Ники беше неустоим. На всеки мой есемес ме затрупваше с лавина от въпроси, информираше ме за всяка спечелена точка и ми обещаваше, че щастието е вече само на разстояние едно избиране. Усещах го до мен, толкова завладяващо беше неговото присъствие. Скоро реши, че трябва да станем по-близки – това с есемесите е ученическа работа…Директно ми шепнеше в слушалката. Изкушаваше ме, даваше ми кураж и мечтаната печалба вече витаеше в скромната ми стаичка.
Звънеше ми по всяко време. Даже нощем. И леглото ми се люлееше като голям круизен кораб под ласкавите лъчи на средиземноморското слънце…
Спряха да ме болят костите, в погледа ми се заселиха весели искрици. Станах друг човек. Със самочувствие. Решена на всичко. Та нали лично Ники Кънчев ме водеше по пътеката към щастието.
Два дни преди финала на Играта на късмета мошенниците от Мтел ми исключиха телефона. Всъщност Ники малко преди това ме предупреди :“ Лимитът ти е на привършване – трябва да внесеш една по-голяма сума…“
Не го послушах и останах без телефон. И без печалба.
Скоро дойдоха и съдия-изпълнители. Сметката беше колосална (е, не колкото хонорарът на Ники Кънчев!…) и скоро от скромната ми стаичка изчезнаха телевизорът, печката и старото ми биберено палто. Изчезна и Ники. В съседката ходя понякога да гледам турския си сериал и от там разбрах, че Ники се е заел сега да прави други хора щастливи и богати. Бил доста понапълнял – то да правиш хората щастливи е такова невероятно щастие, та чак него прихваща.
Не забогатях. Даже напротив. Но кой може да се похвали, че лично Ники Кънчев му е пожелавал лека нощ в леглото всяка вечер?!…
Пак се върнах при контейнерите и хартията, но сега съм друг човек и няма да позволя на клошарите да ми измъкват хляба под носа.
Не съм случаен човек, а личен приятел на Ники.
Хайде останете си със здраве! Чакат ме контейнерите.
И да поздравите Ники от мен!
Ваша Калудка