От Ружа Велчева

Досие 4: Персиецът

В една нереална, зимна вечер, в моята студентска  мансарда, на шега от мен наречена “Ноевия ковчег”,  почти под звездите:

           

Устните ти

много бавно

и много нежно

ваят

глината

на младото ми тяло…

 

Върти се стародавното

грънчарско колело…

 

И чашата

на жадната снага

събира

звуци,

аромати,

огнени стихии…

 

Наздраве, виночерпецо!

 

Грънчарю,

пий!

 

Душата ми

събудена

изпий

до дъно…

           

            Нежен поет и един от най-добрите български преводачи на персийска поезия. Досегът с древната философия и мъдрост  на персите е дал неизлечимо отражение върху него самия – дълбоки, топли очи – свещено лоно на древен персийски храм, бавен и провлечен говор – сластен танц на чувствена  персийка, фини и нежни ръце – слънчева ласка под южни ветрове…

            Едно цяло мироздание в само една зимна нощ.