Категория Архиви: Ружа Велчева

„Танцувам още с огнени коси…“

 

Рецензия от Владимир Шумелов

(Ружа Велчева на 70 години)

 

С тази стихосбирка Ружа Велчева отбелязва своята 70-годишнина. Дори първоначалното и именуване бе просто 70 (визиращо както преходното време, така и броя на творбите в книгата с избрани стихове). Мисля, че „Нестинарка“ е наистина подходящото заглавие за стихосбирката, събрала избрани произведения от предишните й книги. А връзката й с нестинарството – този древен езически култ, свързан донякъде с мистиката и с онова, което остава невидимо за човешките сетива, е и съвсем естествена при Ружа, чийто прадядо по майчина линия е от един от Странджанските нестинарски центрове, с. Кости. Метафората с нестинарите, играещи върху жарава в транс, пронизва стихосбирката, свързва стиховете и им придава дълбочина. Както повечето антологични книги, и тази е разнопосочна откъм теми, идеи, образи, още повече, че стихотворенията не са отделени в цикли: тук ще намерим признателността към рода, отечеството и родното място („Малка балада за баща ми“, „Признание“, „Гложенският манастир“), към българските творци („Закъснял реквием“, „На Николай Колев“); морето, с което неразривно е свързана поетесата (виждаме ясно очертана цяла стихотворна група от „морската“ книга на Ружа „Вън от рая“), този блян по юга и слънцето, който се слива с един друг водещ мотив в стихосбирката – любовта (особено видима в заглавия като „Епитафия за една любов“, „Любов“, „Устните ти…“, „Докосване“, „Серенада“, „Няма те“, „Ревност“, „Годеница“, „Слънчева любов“, „Романс за сребърната луна“, „Защото те обичам“), тук е и любимата й Латинска Америка чрез „Полетът на кондора“ („Песента на кондора“, „Любов по време на холера“, „Боливийска балада за Че Гевара“, „Балада“, „Златната градина на Куско“, „Любовен танц“, „Този странник вятърът“), а екзотиката и преклонението пред природата и героизма на революционерите кореспондират със социално ангажираните й стихове (от книгата й „Не отвръщай лице, Господи“: „Меню за бездомници“, „Битие – 2009“, „Селските гробища“, „Псалм“, „Болка“, „Карма“); разбира се, тази острорефлексивна към социума лирика се появи след завръщането на Ружа от Америка след началото от световната финансова криза, след няколко нейни знакови книги с поезия и проза (една от които антологийната „Пустинята на времето“), книги, които са белязали и настоящата „Нестинарка“ с различните творчески търсения на Ружа Велчева през годините – от екзистенциалната, през носталгично-споменната проблематика, до приближаването и приобщаването към християнството не толкова като религиозност, колкото като търсене на смирението и вярата, прозрението: „И само Бог/
да бъде твоят съдник!…“

            Поезия с изчистена форма, директност на изказа, недоизказаност, бягаща от игривото метафорично въображение, което обаче присъства като асоциативно докосване до спомените за минали „белези“ от живота, но най-вече заровени в настоящето, задаващи реторични въпроси. Стихове без злоба, но импулсивни. Ето такива:

 

Сезоните оставяха следи

            по тялото – душата пощадиха.

            Танцувам още, с огнени коси –

            за глътка лудост болката смених

(„Нестинарка“)

 

Както пише в предговорните си думи големият писател маринист и духовен гуру на Ружа Никола Радев: „Нейното вдъхновение е импулсивно, но изстрадано и чрез страданието става промислено“. Толкова вярно. Никола Радев си отиде от този свят преди два месеца и не успя да види тази книга като книжно тяло.

 

Ружа Велчева. Нестинарка. Изд. „Фабер“, В. Търново, 2016.

 

Ружа ВЕЛЧЕВА на 70 години

 

СРОДНИ  ДУШИ

 

Писателят Гълъб Сиромахов затвори и последното преровено чекмедже, отпусна се уморено на стола и въздъхна с такава безнадежност, че чак котката на дивана го погледна стреснато и жално измяука.

Няма и няма. Прерови всички джобове, кутии, чекмеджета и не откри нито стотинка.

Не беше ял и пушил от вчера. Нямаше никаква надежда за чудо. Пари щеше да има чак утре. В кварталното магазинче „сметката „ му беше достигнала допустимия лимит и нямаше никаква надежда да получи нещо на вересия. Момичетата, които работеха там, бяха интелигентни и със слънчеви души, първите читатели на книгите му и затова му правеха такава услуга, но и те работеха за заплата и имаха шеф над себе си – не можеше да им създава проблеми.

И аптекарят от квартала ценеше творчеството му. Затова и той  му даваше допустима „сметка“ за лекарства.

Имаше приятели, мило семейство, които му помагаха често с краткосрочни заеми, но и те не бяха много цъфнали и завързали, и тях ги мореше безпаричието, та нямаше как да ги притеснява днес.

Продължи четенето… →

Ружа ВЕЛЧЕВА на 70 години

 

ИЗКУШЕНИЕТО

 

Баба Мария отдавна нямаше котка. Последната я напусна, тихо угасвайки на преклонна за посестримите си възраст и от години лежи под ружите в края на двора.  Трудно преболедува смъртта й и повече не прибра животинка до себе си – знаеше, че при следващата не тя, а котката ще тъгува за нея. Дните на баба Мария са вече преброени и тя не искаше нейното успение да ръзкъса любящото сърце на котката.

Понякога минаваше покрай магазинчето за домашни любимци в квартала. Дълго се любуваше на породистите котенца, но погледът й се задържаше най-вече на лъскавите реклами…Познаваше ги и от телевизора. Най-вкусните реклами, които е гледала през дългия си живот!…

Често сънуваше един и същи греховен сън – похапват си с покойната писана едри, сочни, ароматни хапки на Уискас, а цялата махала зависливо преглъщат зад перденцето на кухничката й…

Баба Мария притеснено се оглеждаше, мислено се прощаваше с изкушението си и припряно, с подтичване, се отдалечаваше от магазинчето…И така, всеки път.

Днес беше по-различен ден. Усети го още със събуждането си. Бръкна под дюшека и напипа халвяната кутия, в която всеки месец събираше стотинките, останали от пенсията. Капка по капка – язовир пълни…Преброи ги и остана доволна.

Скоро ситнеше вече към магазинчето. Преди да влезе се огледа за любопитни съседски погледи и бързо хлътна вътре.

Дълго разглежда щанда с лъскавите кутийки. Избра си заешко със зеленчуци, телешко с моркови и, разбира се, пиле с ориз и зеленчуци. „Котката ми е голяма лакомница, умира си за тези вкусотии – и тя гледа телевизия….“ – обясни притеснено на продавача, плати и пак с оглеждане напусна магазина.

Прибра се направо вкъщи. Заключи след себе си и придърпа перденцето на кухничката.

Защитена от любопитните очи на света около нея, баба Мария отвори кутията със заешкото месо, изсипа го много внимателно в алуминиевата чиния и завъртя ключа на котлона.

Скоро стаичката се изпълни с неповторими аромати и след минути баба Мария се отдаде на изкушението си изцяло…

Ружа ВЕЛЧЕВА на 70 години

 

Поезия от Ружа Велчева

 

Отсякоха дървото под прозореца ми.

Белязали го бяха с кръст зелен –
каква ирония! –
и дни наред безмълвно пита
„защо“ пръстта,
която ще го погребе…

А още имаше корона
дъхава и силна,
в която птиците гнездяха
и корените му,
преливащи от сокове,
лудуваха във майката – земя.

Но тялото му бавно се привеждаше
под непосилния товар
от страсти и тъга.
Ах, тялото –
ковчегът тесен
за всяка скитница – душа…

Душата ми, потресена, се свлече
до шепата трески,
кървящи на пръстта.
Господи,
не позволявай

и мен така да посекат!

 

 

 

В тялото ми есенно
линее
птица пролетна.

Не поглежда трохите.
Водата не докосва.
Тъмнината я плаши.

Пролетни небеса
сънува
птицата
в затвора на тялото ми
есенно…

 

Нестинарка

Танцувах цял един живот
със боси крака, по въглени живи.
Над мене строго бдеше Бог,
а във душата – вила-самовила.

Привикнах с болката, успях
очите си да пресуша,зелените…
Сълзите си в юмрук събрах
и пръснах перлите солени.

Сезоните оставяха следи
по тялото – душата пощадиха.
Танцувам още, с огнени коси –
за глътка лудост болката смених…

 

 

Ружа ВЕЛЧЕВА на 70 години

 

         Ружа Велчева е родена на 22 август 1946 г. в гр.Павликени, но от 1956 г. живее във Велико Търново. Инженер по професия, тя повече от 33 години работи по специалността си „електроника“, без да изневерява на първата си любов – поезията.

Дебютира през 1981 в поредицата на изд.“Народна младеж“ – „СМЯНА  81“с цикъл стихове.

Нейни стихове са отпечатвани в много централни и регионални вестници и списания, в различни антологии, както и в алманасите „Простори“, „Ирин-Пирин“, „Културна палитра“  и „Света гора“.

Автор е на 11 книги: Синя птица (съвместно с още 2 авторки)- Профиздат, 1985 г.; Синя птица (стихове) – ПАН-ВТ, 2000 г.; Полетът на кондора (стихове -български и испански) – ФАБЕР, 2002 г.; Любовни досиета (проза) – ФАБЕР, 2003 г.; Пустинята на времето (поетична антология)-ФАБЕР,2006 г.; Благословената река на спомените (стихове) – ФАБЕР, 2009 г.; Не отвръщай лице, Господи (стихове) – ФАБЕР, 2010 г. ; Морга за изгубени души (сборник с къси разкази) – ФАБЕР, 2011 г. и „Вън от Рая“(стихове,триезична-български,английски и испански) – Изд. Регионална библиотека „П.Р.Славейков“ В.Търново, 2013 г., „Рая и дъгата“(детска приказка – български и английски) – ИК „ДАР- РХ“, 2014 г.,“Нестинарка“-поетична антология, ИК ФАБЕР 2016

Ружа Велчева в периода 2004-2008 г. живее три години в Калифорния,САЩ. Сама превежда стиховете си на испански и английски и има много публикации в поетични издания на двата езика. Нейни стихове са включени в издадената през 2015 г. в Белград двуезична поетична антология „Пред звездната врата“/Съвременна българска поезия/ на издателство“Просвета“, както и в излязлата през 2015 г. в Куба автология, посветена на Че Гевара.

Член-учредител е на НОЛИ- формула 6 (Национално общество за литература и изкуство), учредено във В.Търново през 2009 г. и на световното движение „ Poetas del Mundo”, учредено в Чили,         в което членуват  поети от цял свят.

Носител е на литературна награда на НОЛИ и Община В.Търново за периода 2009-2010 г. за автентична поезия и цялостно творчество (за стихосбирките й „Благословената река на спомените“ и „Не отвръщай лице, Господи“.
През 2012 г. получава втора награда за хайку-поезия от международния поетичен конкурс в Мелник.

През септември 2012 г. получава и първа награда за поезия на националния поетичен конкурс „Свищовски лозници-2012“

През 2013 г.  колекцията й от национални награди се увеличава с още 3 : трета награда за поезия в Първия национален конкурс за социална поезия на е-сайт „Червеният ездач“, специалната награда на журито за хумористичен рзказ на актуална тема, организиран от е-сайт „ХуЛИте“ и арт галерия „Маркони“ във Варна и поощрителна награда за поезия на Третия национален конкурс в памет на Рада Казалийска, организиран от читалище „Добри Чинтулов“ и Дамски литературен салон“Евгения Марс“-София.

Носител на първа и специална награда на уебсайт „Червеният ездач“,май 2014 г. в конкурса за къс разказ на тема Европа вчера,днес и утре през погледа на българина за разказа „Щастлив на дъното“ и на първо отличие за разказа си „Вместо некролог“ през 2016 г. в националния конкурс на тема“Бедността не е бъдеще“ на същия сайт.

За разказите си „Здравей и сбогом в Ла Игера“ и „Знак от ангел“получава грамота и диплом за  значимо творческо присъствие в Националния литературен конкурс „Атанас Липчев“ 2015 и 2016 г.

Член на Съюза ва българските писатели.

ПОСЛЕДНО СБОГОМ, КАПИТАНЕ…

 

Около 2 часа тази нощ е починал писателят Никола Радев. Той страдаше от раково заболяване.

Никола Радев е роден на 23 декември 1940 г. в гр. Левски. През 1973 г. завършва Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. В продължение на седем години служи във военноморския флот и в параходство „Български морски флот“ като първи помощник капитан. Плавал е във всички райони на света.

После започва работа като журналист и книгоиздател. Десет години е директор на издателство „Профиздат“ осем – на издателство „Земя“.

От 1999 до 2003 г. е председател на Съюза на българските писатели.

Никола Радев е един от най-добрите ни писатели маринисти. Той е автор на 14 книги, които имат около 30 издания. По-известни са „Маримани“, „Море на вторите бащи“, „Няма мъртва земя“, „Седем ключа на вода“, „Истина без давност“, „Залезът на морските вълци“, „Седмото весло“, „Когато господ ходеше по земята“ и др. Книгите му са превеждани на немски, унгарски и руски.

Писателят е удостоен от Славянската литературна и артистична академия с Международната награда „Атлант на славянството“. През 2006 г. печели литературна награда на страните от ОНД „Михаил Шолохов“, с което става първият носител на наградата от страна извън общността. Носител е на Националните награди „Акад. Людмил Стоянов“ и „Станислав Сивриев“, както и на Голямата литературна награда „Варна“ за романа му „Седем ключа на вода“.

Неговата последна книга „Когато Господ ходеше по земята“ и особено нейното второ допълнено издание, е една от най-стойностните български книги, написани през последните десетилетия. С любезното му съгласие, части от нея бяха публикувани и в този сайт.

Почивай в мир, Бачо Кольо!

Чакай ни в безкрайните звездни морета на Вселената!…

 

 

Ружа Велчева

 

Ружа Велчева е родена на 22 август 1946 г. в гр.Павликени, но от 1956 г. живее във Велико Търново. Инженер по професия, тя повече от 33 години работи по специалността си „електроника“, без да изневерява на първата си любов – поезията.

Дебютира през 1981 в поредицата на изд.“Народна младеж“ – „СМЯНА  81“с цикъл стихове.

Нейни стихове са отпечатвани в много централни и регионални вестници и списания, в различни антологии, както и в алманасите „Простори“, „Ирин-Пирин“, „Културна палитра“  и „Света гора“.

Автор е на 9 книги: Синя птица (съвместно с още 2 авторки)- Профиздат, 1985 г.; Синя птица (стихове) – ПАН-ВТ, 2000 г.; Полетът на кондора (стихове -български и испански) – ФАБЕР, 2002 г.; Любовни досиета (проза) – ФАБЕР, 2003 г.; Пустинята на времето (поетична антология)-ФАБЕР,2006 г.; Благословената река на спомените (стихове) – ФАБЕР, 2009 г.; Не отвръщай лице, Господи (стихове) – ФАБЕР, 2010 г. ; Морга за изгубени души (сборник с къси разкази) – ФАБЕР, 2011 г. и „Вън от Рая“(стихове,триезична-български,английски и испански) – Изд. Регионална библиотека „П.Р.Славейков“ В.Търново, 2013 г., „Рая и дъгата“(детска приказка – български и английски) – ИК „ДАР- РХ“, 2014 г.

Продължи четенето… →

ПРЕЗ КЛОНИТЕ НА ОРЕХА

 

Разказ от Ружа Велчева

 (Наскоро неин разказ бе отличен с първа награда в националния конкурс „Бедността не е бъдеще“ – 2016)

 

„ Ще си тегля вече въжето… Писна ми да съм никой… Край…“

Сухите жилави ръце на Горан се присегнаха към най-долните клони на вековния орех, вкопчиха се здраво в тях, а босите му пети дадоха тласък на тялото нагоре към върха на дървото…

То въже нямаше – струва доста пари, но се надяваше дебелият шнур, който крепи панталона му, да го издържи…

Дясна ръка, лява ръка, тласък на петите… И Горан пълзеше бавно нагоре.

Гълъбите и гаргите по клоните подскачаха от крак на крак и с нескрито любопитство наблюдаваха тази странна птица, която напираше към тяхното пернато царство. Усещаха неясен мирис на спирт и пот и това ги възбуждаше още повече…

Продължи четенето… →

ДА НАХРАНИШ КУЧЕТАТА

 

Разказ от Ружа Велчева

Лила прехвърли тежката торба от дясната в лявата ръка и внимателно нагази в избуялата от пролетните дъждове трева. Всичко беше сипала в пластмасови кутии, но и през здравите капачки се носеше сладкото ухание на прясно сварено пилешко…

Те бяха там, под ореха, както винаги. Чакаха я. Апетитната миризма вече гъделичкаше чувствителните им нослета, но не бързаха. Удължаването на момента до срещата си имаше своеобразно очарование и за нея, и за тях…

Лила се добра до пейката под ореха, въздъхна и се отпусна тежко  на нея. Прогнилите дъски изскърцаха весело. Една любопитна сврака, усетила предстоящия пир, плахо се приближи на безопасно разстояние – току-виж остане нещо и за нея…

Продължи четенето… →

Резултати от конкурс „Бедността не е бъдеще“ – 2016

 

В конкурса „Бедността не е бъдеще“, организиран от „Червеният ездач“ и проведен през декември 2015 – март 2016 година участваха 31 автори на къс разказ или есе, трима художници и двама фотографи.

РЕЗУЛТАТИ:

Първо отличие – Ружа Велчева “ Вместо некролог

Специално отличие – Стоян Вълев “ Мечтите на Зарко

Второ отличие – Райна Недялкова-Качулкова “ Акварел върху калъфка

Трето отличие – Иван Георгиев “ Любовни пари

Отличие за художествен реализъм:

Албена Латинова – “ За какво живеем?
Албена Шуманова – “ Божидара и надеждата
Асен Александров – “ Честит юбилей
Галина Петрова – “ Бедността
Генка Богданова – “ Бялата лястовица
Георги Михалков – “ Сакото
Даниела Паскова – “ Пътят към края
Десислава Стоянова – “ Бедността не е бъдеще
Димитрина Бояджиева – “ Непредвидимостта на времето
Надежда Радева – “ Стотинки за хляб

Грамота за участие във виртуална изложба:

Валентин Георгиев – карикатура
Елена Манджукова – фотография
Людмил Димитров – фотография
Станка Шингарова – компютърна графика
Стела Спиридонова – рисунка