Ивайло Иванов е роден през 1972 г. в град Троян. Средно образование завършва в родния си град, а висше – Българска филология, във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Работил е като редактор във вестник „Литературен форум” /1997 – 1998 г./, като вътрешен рецензент в издателство „ПАН – В. Т.” и като разпространител на печатни произведения.
Автор е на следните книги:  “Хензел и Гретел” /1995, поема /, “Искри от воденичните ми камъни” /1997, сатира/, “Очи на дете” /2005, ранни стихове/, “Филологически поеми” /2006/ и “Пастирът на мухи” /2008/, „Песен за бащите на прехода” /2010/, „Брачни песни”  /2013/ , „Светогорски пътеписи”/2013/. Публикува в централния и регионалния печат. Живее в Троян. 

         Сътрудничи на централния печат със свои стихове, сатири, литературна критика и църковна публицистика.
Негови творби са превеждани на немски, руски, литовски и унгарски.
Награди от различни централни и местни конкурси за поезия.
Член е на Сдружението на българските писатели.

Янис­лав Ян­ков (псевд. на Йор­дан Ян­ков Йор­да­нов) е ро­ден на 1.08.1941 г. в Де­бе­лец, Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка об­щи­на. За­вър­ш­ва пър­вия ви­пус­к­на ВТУ „Св. св. Ки­рил и Ме­то­дий“ – спе­ци­ал­ност „Бъл­гар­с­ка фи­ло­ло­гия“ (1967). Ра­бо­ти ка­то жур­на­лист в сто­лич­ния и мес­тен пе­чат, дра­ма­тург в Кър­джа­лийс­кия дра­ма­ти­чен те­а­тър, ре­дак­тор на ал­ма­на­ха за ли­те­ра­ту­ра и из­кус­т­во „Зор­ни­ца“ – Габ­ро­во, и др. Един от ос­но­ва­те­ли­те на в. „Под­к­ре­па“ през 1990 г. и на Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли във В. Тър­но­во. Пър­ва­та му пуб­ли­ка­ция на сти­хо­ве е през 1964 г. във в. „На­род­на мла­деж“. Негови творби са публикувани в почти всички издания за литература и култура в столицата и провинцията. Ав­тор е на сти­хот­во­ре­ния, дра­ми и раз­ка­зи (през 1999 г. по­лу­ча­ва наг­ра­да­та за раз­каз на в. „Ар­т­фо­рум“ – В. Тър­но­во), тек­с­то­ве за пес­ни. Не­го­ви сти­хо­ве са пре­веж­да­ни на нем­с­ки, ан­г­лийс­ки, френ­с­ки, полски, ру­мън­с­ки, рус­ки, гру­зин­с­ки, осе­тин­с­ки и др. ези­ци. Но­си­тел на Го­ля­ма­та наг­ра­да „Пеньо Пе­нев“ (Севлиево, 1986), Пър­ва наг­ра­да за по­е­зия за мо­ре­то във Вар­на (1993), как­то и ре­ди­ца дру­ги ли­те­ра­тур­ни наг­ра­ди. През 1995 г. по­лу­ча­ва пре­мия от изд. „Све­то­ве“ (Брюк­сел, Бел­гия) за ци­къл сти­хо­ве, от­пе­ча­та­ни в ко­лек­ци­о­нер­с­ка Ан­то­ло­гия на све­тов­на­та по­е­зия. Под­дър­жал е ак­тив­ни твор­чес­ки кон­так­ти с Лас­ло На­ги, Жак Пре­вер, Имант Зи­е­до­нис, Ла­мар, Ан­д­рей Гер­ма­нов, Ата­нас Дал­чев, Ми­рон Ива­нов, Йор­дан Въл­чев, Ди­ми­тър На­чев и мн. др. из­вес­т­ни бъл­гар­с­ки по­е­ти и пи­са­те­ли. Член на Съ­ю­за на бъл­гар­с­ки­те пи­са­те­ли от 1994 г., член на Сдру­же­ние на ли­те­ра­тур­ни дей­ци „Све­та го­ра“ – В. Тър­но­во, от 1997 г., член на Национално общество за литература и изкуства „Формула 6“ – В. Търново (от 2009 г.). Из­да­ва по­е­тич­ни­те кни­ги „Всич­ко, как­то все­ки ден“ (изд. „Нар. младеж“, С., 1973; по­лу­чи­ла пър­ва­та Го­ля­ма наг­ра­да за де­бют­на сти­хос­бир­ка „Юж­на про­лет“ – Хас­ко­во, през 1973 г., и наг­ра­да­та на в. „Пулс“ „Вла­ди­мир Ба­шев“ през 1973 г.), „Гор­чи­ва кръв“ (изд. „Нар. младеж“, С., 1979), „Пти­ца без очи“ (изд. „Инграф“, Габрово, 1993, изд. „ПАН-ВТ“, В. Търново, 1997), „Аз съм Ной“ (изд. „ПАН-ВТ“, В. Търново, 1999, изд. „Рал-Колобър“, С., 2003), „Ви­но­вен свят“ (изд. „Босилков“, В. Търново, 2002, 2007), „Влизане в Рим“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2008, Наградата за поезия на СБП за 2008г.), „Антология“ (изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2011).

Божидар Маринов е роден във В. Търново през 1940 г., със стар родословен корен: Стефан Стамболов е от неговия род по майчина линия, а Христо Ботев е първи братовчед на Еню Стоев – като общия родоначалник на този клон е дядо Стойко, баща на майката на поета; по бащина линия Божидар Маринов Пешев е в родствена връзка със спасителя на евреите в България – Димитър Пешев, зам.-председател на Народното събрание (1943–1944 г.); по майчина линия родът му е от зората на Второто българско царство.

Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ с една от първите дипломни работи по Класическа и Западноевропейска литература (1969). Работи като учител, преподавал е и в Националното експериментално училище в Горна баня, София. Той е първият преподавател в средното българско училище, провел уроци по най-нова световна литература. Сценарист на документални филми. Има десетки публикации под формата на литературнохудожествени портрети в литературната периодика; представял е, както изтъкнати театрали – Л. Кабакчиев, Герги Георгиев-Гец, Д. Буйнозов, Н. Коканова и др., така и съвременни литературни класици – П. Вежинов, Л. Левчев, Г. Джагаров, Д. Цончев, М. Шопкин, и великотърновски поети – Н. Колев, Ян. Янков, Сн. Иванова и др.

Автор е на сборник с легенди за богоспасния Търновград „Белег от рана“, както и на романа „Горещият сух вятър“, чиито вдъхновители са били П. Матев и най-вече проф. Ал. Фол – и двете книги чакат своя издател.

Магдалена Борисова е родена на 14.11.1978 във В. Търново. Завършва природо-математическа гимназия в родния си град. Магистър по право със следдипломна квалификация „Криминология“ от СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като юрисконсулт,  председател на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и 3 години е заместник кмет на Община Златарица. От 2008 г. е общински съветник при Община Елена.От 2011 г. е зам.-председател на Общински съвет  – Елена.

Пише хайку и разкази от ученическите си години. Има публикации в местни, национални и международни  списания и вестници. През 2011 г. издава две новели в електронен вариант – „Брилянтна игра“ и  „Хрониките на един апокалипсис“.

Носител на многоотличия :

2007 – отличена на международния хайку конкурс в Хърватия  „KlostarIvanic“;

2008 – Първо място на националния хайку конкурс на сп. „Кръг“;

2009 – отличие от международен хайку-конкурс в Лудбрег;

2009 – отличие от националния конкурс за кратка проза „Цветница“;

2009 – второ място за текст в конкурс на Община Габрово

2010 – първо място за разказ от националния конкурс „Яна Язова“;

2010-  второ място от конкурса за мото и лого за държавната Агенция контрол на храните към МЗХ;

2011 – първо място от конкурс за слоган на ВиК Стара Загора;

2011 –победител в конкурса за детска пиеса на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“ пиесата „Сън“;

2011 – трето място в конкурса за авторски произведения  (повест) на Е-книга ЕООД;

2011 – второ място в раздел „Есеистика“ от националния конкурс, посветен на Вапцаров НЧ –Благоевград;

2012 – поощрителна награда от националния конкурс, посветен на Петър Парчевич Чипровци;

2012 – трето място в раздел проза от национален конкурс за хумор  „Каун“,  Хасково;

2012 –трето място за разказ от националния конкурс „Яна Язова“;

2012 –победител  в раздел „Детска пиеса“ от националния драматичен конкурс, организиран от Театераутор и Министерството на културата, с пиесата „Приключения в Африка“;

2012 – победител в раздел „Драма“ от националния литературен конкурс „Петър Ковачев“, организиран от Община Плевен,за пиесата „Жени с куфари“;

2013 –номинация за киносценария  „Пророчеството“ в раздел „Първи киносценарии” на Южна пролет – Хасково.

Сашка Александрова е родена в Казанлък. Завършила е българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Работи като журналист във вестник „Борба” – Велико Търново.

            Автор е на стихосбирките „Пъстро сърце” (1992), „Врата през дъжда“ (1996), „Неволно“   – на български и английски (1998), „Дъщерите на Кай“ (2002) – в съавторство с Марина Петрова,  „Надежда за още“ (2011). Нейни стихотворения са излизали в различни литературни издания и сайтове, както и включвани в антологии и поетични сборници, сред които: „Кула“ – издание за литература и изкуство на Казанлък, „Надеждите на „Надежда“, „Знаци“, „Везни“, „Света гора“, антологиите „Въглени“, „Търновград“, „Само за теб“ (национално издание само с поезия на жени поетеси) и една обща стихосбирка на поети – студенти от ВТУ – „Живите думи“, и др.

            Заедно със съмишленици прави сайта myvelikoturnovo.com . Пише и актуална публицистика и есеистика.

Никола Радеве роден през 1940 година в с. Левски, Варненско. Завършил е литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Служил е във военно-морския флот и в Параходство „Български морски флот“ като първи помощник капитан. Плавал е във всички райони на Световния океан. Работил е още като журналист и книгоиздател – десет години е бил директор на „Профиздат“ и осем на „Земя“.

От 1999 година до 2003 година е председател на Съюза на българските писатели.

Автор на е 14 книги в 29 издания. Между тях са „Маримани“, „Море на вторите бащи“, „Истина без давност“, „Залезът на морските вълци“, „Седмото весло“, „Когато Господ ходеше по земята“. Има преведени книги на немски, унгарски и руски.

Носител е на Международната литературна награда „Михаил Шолохов“ (Русия), Националната награда „Академик Людмил Стоянов“, както и на Голямата литературна награда „Варна“.

Владимир Шумелов е роден на 20.10.1958 г. в Перник. Завършва специалността „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Живее и работи във В. Търново. Един от основателите и председател на Сдружение на литературни дейци „Света гора“ във В. Търново (от 1996 г.), член на националното Сдружение на български писатели (от 1999 г.). От 2009 г. е в Управителния съвет на новоучредeното Национално общество за литература и изкуства „Формула 6“ – В. Търново. В пе­ри­о­да след 1990 г. има над 280 пуб­ли­ка­ции: бе­лет­рис­ти­ка, пуб­ли­цис­ти­ка, есе­та, пре­во­ди, ста­тии, ре­цен­зии, от­зи­ви в на­уч­ни из­да­ния за ху­ма­ни­та­рис­ти­ка и сбор­ни­ци; редактор на книги от различни жанрове, автор на предговори към тях; редактор на юбилейни вестници във В. Търново („Гайда“, „Земята на българите“, „Велико Търново“, „Независимост“), автор и редактор на статии за енциклопедии. Публикува многобройни критически статии и белетристични текстове в специализирани литературни сайтове в интернет. Главен редактор и редактор в различни културни издания: в. „Артфорум“ (1997–2002), алманах „Света гора“ (от 1997 г.), в. „Литературен бюлетин“ (2013) и др. Гост-редактор на специален български брой на френското списание за новелистика „Брев“ (Brèves, № 58, 1997). Негови текстове са публикувани на френски, английски, сръбски,македонски език. През 2012 г. печели II-ра награда в конкурса за къса проза на електронните списания „LiterNet“ (България) и „eRunsMagazine“ (Канада) – разказа „Майната ви“, а през 2013 г. II-ра награда в Националния конкурс за разказ на младежка тема на Община Варна – разказа „Пътеката“. От 2013 г. работи като гл. експерт и координатор в Дирекция „Култура и туризъм“ на Община В. Търново.

            Автор е на книгите с разкази и новели „Двойно“ (1994, изд. „Елпис“, В. Търново; Голяма награда за дебютна прозаична книга „Южна пролет’95“, награда „Дебюти“ на фондация „Славяни“), „Между Бекет и Аз“ (изд. „ПАН-ВТ“, 1998; изд. „Фабер“, 2003, В. Търново; Национални награди „Интелект’98“ и „Светлоструй’99“), „И така нататък“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2007); на книгите с есеистични и литературнокритически текстове „Накърнимото“ (2004, ИК „Жанет-45“, Пловдив), „Цветните спомени на греха“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2009), „Лисица в кокошарника“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2013), „Pink Floyd (елипси)“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2013).

Здравка Владова-Момчева е ро­де­на на 3.10.1967 г. във В. Тър­но­во. За­вър­ш­ва спе­ци­ал­ност „Бъл­гар­с­ка фи­ло­ло­гия“ в СУ „Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки“. Работи като учител по български език и литература в Природо-математическата гимназия „Академик Л. Чакалов“ в София и в Хуманитарна гишмназия „Св. св. Кирил и Методий“ в родния си град. В периода 2000–2002 г. е ко­рес­пон­дент на в. „Ар­т­фо­рум“ в Лон­дон. По­нас­то­я­щем жи­вее и ра­бо­ти в Лон­дон, Ве­ли­коб­ри­та­ния: като педагог в „Newlands Girls’ School“ – едно от десетте най-добри държавни училища във Великобритания, и Българското училище към посолството в Лондон; и като журналист – във в. „БГ Бен“ (на бълг.), където списва собствена рубрика „Очи в очи“, водеща е на предаването „Ало, България!“ за интернет-радио „Татковина“.  Нейни стихове са публикувани в американската антология за световна поезия „Other Voices“, в годишната американска антология за поезия и изкуство „Harvest international“. Печели престижната международна награда от конкурса „Танц с думи“ на изд. „Палабрас прес“ (Канада) за стихотворението си „Песента на Орфей“ (2006 г.). Из­да­ва сти­хос­бир­ки­те „Пре­об­ра­же­ния“ (1999), „Де­те и же­на, и про­ро­чи­ца“, „Thesesimple / Те­зи прос­ти не­ща“ (на бълг. и англ., изд. „ПАН-ВТ“, В. Търново, 2000), „Тракийско съкровище“/„Thracian Treasure“ (на бълг. и англ., ИК „Жар–Жанет Аргирова“, С., 2006), „Посвещения“ (2010). През 2002 г. във великотърновското издателство „ПИК“ из­ли­за пър­ви­ят й ро­ман „Вър­ви­ще“, а през 2012 г. излиза от печат книгата й с проза „Ало, България!“ (изд. „Ровита“, В. Търново), която има голям успех в Англия и България. Творби на авторката са публикувани в литературни списания в България, САЩ, Италия и Южна Корея. Член е на Съюза на българските писатели в САЩ и по света. През 2012 година е наградена с почетното отличие на Министерството на образованието, младежта и науката „Неофит Рилски“, а след последната й книга получава почетен знак и грамота от Държавната агенция за българите в чужбина за нейния принос към разпространението на българската култура и образование зад граница.

Светла Андреева (Светлоблагина Андреева Ванева) е родена  през 1955 в Костенец, но никога не  е  ходила там. Живее и работи във Велико Търново. Двадесет и пет години е била журналист в различни медии – преса, радио, телевизия.  През последните години е инспектор в Пробационна  служба.  

Започва да пише проза още като студентка във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, където завършва специалност „Българска филология”. Нейни разкази са публикувани в множество вестници и списания за литература. Има преведени творби на чешки, полски и руски език. Автор е на книгите „Телевизор и канарче” – разкази, изд. „Народна младеж” (1984), „От дявола родени” – разкази, изд. „ПАН-ВТ” (2000), „Козите на Джим” – роман, изд. „Астарта” (2007), „Хляб за грешници” – роман, изд. „Фабер” (2013).

Ивелин Любенов е роден през 1969 г във Враца.

Завършил е Архитектура във ВИАС, София и е следвал История на изкуството в Аугсбург, Германия.

Работил е в строителния бранш – като проектант, технически ръководител, инвеститорски надзор – в Търново и София.

Рисува и пише (стихове и кратка проза) от дете , но досега не е публикувал и издавал  (с незначителни изключения), освен а страничката си във фейсбук – „Из Бележките на И.Любенов“.

Понастоящем живее и работи в София.

Женен, с две деца.