Всички постове на

„Краят“ – роман сингуларност

От Яна Ленова-Димитрова

 

Тук ще стане дума за един текст, подготвен паралелно с цялата литературнокритическа книга „Ще чакам дъгата“ и излязъл като откъс в бр. 13 („М“) на алманах „Света гора“ през 2015 г., а цялата версия – в диска с приложения към него в рубриката „Перо“/„Библиотека“ под заглавието „The End“. Преминал през различни редакции и варианти на публикации, той се появява като литературен „етюд“ в литературнокритическата книга на Владимир Шумелов „Ще чакам дъгата“*.

Текстовият масив (независимо как ще го определим – „есеистична проза“, „есеистичен роман/роман-есе“, нещо, клонящо към епифанията или под.) е пропит от усещането за Края – като място, предел, където нещо свършва и започва друго; като финален период от време на протичане на нещо; като усещане за умора от историята, за изчерпване; но и смърт, свършек, развръзка. „Все пак мисля – казва авторът, – че продуктивното тук не е точно онова неясно усещане за Края, а емоцията, наречена тъга.“

Етюдът завършва автоцитатно с последните думи от разказа „Потопът“ (особено добре визуализиран от корицата на книгата):

„Това е положението… Земята е напукана… Пустините искат да ни глътнат… Водата в океаните се покачва… Катастрофата настъпва – пясъци срещу вода. А хората?

Продължи четенето… →

Конкурс за български хумористичен разказ „Чудомир“

Първият лауреат на конкурса за български хумористичен разказ „Чудомир“, класикът Петър Незнакомов, получава наградата си през 1970 година.

През почти половинвековната си история конкурсът отличи десетки български писатели-хумористи, някои от тях – вече утвърдени, а за някои това бе първото истинско литературно признание.

Сред носителите на наградата са били Йордан Попов, Мирон Иванов, Станислав Стратиев, Дамян Бегунов, Здравка Ефтимова, Георги Мишев, Христо Карастоянов, Ясен Антов, Алек Попов, Деян Енев.

Организатори на конкурса са Община Габрово, Фондация „Чудомир“ и вестник „Стършел“.

В конкурса могат да участват хумористични и сатирични разкази от български автори, изпратени до редакцията на в. „Стършел“ и публикувани на неговите страници в течение на календарната година.

Разказите не трябва да бъдат по-дълги от четири стандартни машинописни страници (1100 думи или 7000 знака).

Можете да ги изпращате на адрес:

            София  1000

пл. „Славейков“ № 4

в. „Стършел“, за конкурса „Чудомир“

или по електронна поща – на starshel@mail.bg

Наградата традиционно се връчва в края на м. март в Казанлък, по време на Чудомировите празници.

 

СЪН

От Магда Борисова

 

Седма картина

 

Тони:                      Погледнете онзи дворец там!

Сладкарят:           Мисля, че това е дворецът на Мечтите. Стигнахме! Успяхме! Обикновено така става – за да достигнеш мечтата си трябва да преодолееш страховете си. Тони, ти успя!

Тони:                      Заедно успяхме! Успяхме! Успяхме! Ура!

 

/Героите се озовават на прекрасна полянка, а пред четиримата герои е порта на най-големия и красив дворец – дворецът на Мечтите. Скачат от радост. Банкерът, Кучето и Сладкарят прегръщат Тони. Изтичват до портата и се опитват да влязат. Вратата е заключена. Червена светлина я осветява. Тропат и викат. Веднъж. Втори път. Нищо. След третия път се отваря малко прозорче в портата./

 

Библиотекарят:    Идвам! Какво сте се разтропали?! Това да не ви е хан? Кои сте вие и какво искате?

Банкерът:             Аз съм директорът на централната банка.

Сладкарят:           Аз съм собственикът на сладкарница „Сладки захарни облаци”.

Кучето:                  Аз съм Ралф. Куче каракачанска овчарка. Тук сме заради моя, нашия приятел Тони.

Банкерът:             Да поискаме аудиенция с Краля.

Сладкарят:           Спешно е!

Тони:                      Много Ви моля, да ни пуснете! Иначе животът на мама ще остане горчив.

Кучето:                  И няма да може да останем заедно. Аз и Тони.

Банкерът:              Въпросът не търпи отлагане.

Продължи четенето… →

СЪН

От Магда Борисова

 

Четвърта картина

 

/Четиримата напускат къщата на доктора и поемат на път. Музика. Вървят, вървят, вървят. Къщата остава зад тях. Пред тях на пътя има снежнобяла рунтава топка, която скимти жално./

 

Тони:                    Вижте там!

Сладкарят:          Внимавайте – може да е опасно!

Кучето:                  Аз ще проверя!

 

/Отива и души около странното същество. Лае. Лепухът се свива и скимти./

 

Тони:                      Ралф, ела тука! Вижте го бедното същество цялото трепери! /Отива и го милва/ Не бой се, няма да ти сторим зло. Колко си мекичък и бял!

Банкерът:              Това е Лепух – те са митични същества, които обитават горите и пещерите. Кожата им е много ценна и за това са на изчезване.

Тони:                      Заклещил си е крака в капан. Боли ли те? Помогнете ми да го избавим от капана. /Банкерът и Сладкарят отварят капана./ Готово!

Сладкарят:           Крачето му е счупено.

Тони:                      Трябва да му помогнем!

Банкерът:              Да не сме лекари?

Тони:                      Ще го пренесем в къщата на доктор Сън.

Банкерът:              Ще загубим много ценно време. И така не се знае дали ще успеем да стигнем дворецът на Мечтите преди да се събудиш.

Тони:                      Не можем да го зарежем тук насред пътя със счупено краче. Виж, боли го ужасно.

Банкерът:              Докторът и без това сега не е вкъщи. Ще го занесем на връщане.

Сладкарят:           Банкерът е прав – ще загубим ценно време, от друга страна обаче…

Тони:                      Само го погледнете как се мъчи. Ако искате продължете напред, а аз ще го занеса сам в къщата на доктора и ще ви настигна.

Кучето:                   Никъде не отивам без теб! И аз идвам.

Продължи четенето… →

НАГРАДИ НА „НЕБЕСНИ МЕРИДИАНИ” – 2018

Репортаж: АНЖЕЛА ДИМЧЕВА
Новият поп хит „Някой ден” в изпълнение на Етиен Леви и Ави Бенеди изправи на крака публиката и участниците в Творческия терминал „България – Израел” в клуб „Журналист”, състоял се на 18 юни. За втори път в София се събраха творци от двете страни като символ на техните традиционни приятелски връзки. Събитието беше посветено на 70-годишнината от създаването на Държавата Израел и беше организирано от продуцентския център SELI (Израел) и Общество на литературния кабинет „Димчо Дебелянов” (София). Н. пр. Ирит Лилиан (посланик на Израел в България) изпрати специални поздрави на организаторите и участниците в проявата.


Този нов културен формат е продължение на фестивала „Българска душа на Святата земя”, който се провежда вече четири години през месец май в град Бат Ям (Израел). Създател и директор на този проект е Весела Райчинова-Сели – българска поетеса, режисьор и продуцент на мултижанрови събития, която от 23 години живее в Израел. Освен талант, тя притежава и визионерски качества да приобщава с любов към каузата на културната комуникация представители на нашите два народа, независимо къде те се намират в Европа и по света. Весела е убедена, че малките жестове на доброжелателство и уважение към таланта на другия представляват истинската и неподражаема същност на културната политика. А нейната роля на медиатор е целогодишно да работи за тази кауза. Затова през април тази година тя даде старт на един нов литературен конкурс под мотото „Небесни меридиани” – 2018. Със свои творби на български език (стихотворения, къси разкази и есета) участваха повече от 200 автори (от България, Израел, САЩ, Канада, Белгия, Германия), а призьорите бяха обявени от БНР („Артефир”) в средата на юни след продължило повече от два месеца анонимно журиране от международна комисия. Участниците бяха разделени в три възрастови групи, защото се оказа, че изкуството на словото е предпочитано в доста широки граници: от 15-годишните до 80-годишните. „Вашите творби бяха много силни – ние, които бяхме в журито, плакахме, когато ги четохме. Аз съм жури на много различни прояви – поезия, поп музика, танцови конкурси. Може някои ще кажат, че даваме много награди, но аз искам да сме справедливи и да зарадваме всички, чиито произведения имат качества. Няма значение на каква възраст сте, вие сте се доверили на нас, а ние искаме да ви покажем, че много ви обичаме, че сте ни развълнували…” – сподели Весела Райчинова.


Именно награждаването на лауреатите в този конкурс беше акцентът в програмата на Творческия терминал в София. В него се включиха не само наградените, но и повече от 150 творци – поети, художници, журналисти, музиканти – и всички те пяха български и еврейски песни, разменяха си подаръци, аплодираха без професионална завист лауреатите. Почетен гост на проявата беше поетът Георги Константинов – редактор на книгите на поета Мони Папо – име легенда в Израел.
Голямата награда „Мони Папо” получи Eлена Живкова за своя разказ „Балкан“.

Наградата включва: статуетка, традиционен израелски сувенир и всички разходи по пребиваването ѝ следващата година в Петия международен фестивал „Българска душа на Святата земя” (Израел). Младата белетристка живее в Германия, но долетя специално за награждаването. Общо бяха наградени над 40 участника – и изявени творци, и съвсем млади автори. Сред тях бяха: Георги Николов, Даниел Тунев, Мина Карагьозова (удостоена с три награди в различни жанрове), Катя Кремзер, Райна Дамяни, Силвия Недкова, Анна Лазарова, Анита Велева, Бета Наур, Дилян Димитров (три награди в различни жанрове), Ружа Велчева, Диана Бързева, Иглика Пеева, Десислава Иванова, Евелина Кованджийска, Калоян Захариев, Красимир Ортакчиев, Йорданка Радева и др. Всички те получиха грамоти, книги и осветени на Божи гроб реликви.


Звучаха стихове на Мони Папо и на част от наградените поети. Освен Етиен Леви, на живо в музикалната програма се включиха: младата певица Владислава Попова (Израел), пианистката Вивиан Леви (Израел), Кирил Милчев (композитор, Норвегия) и Ивайло Диманов (поет и бард).
Весела Райчинова-Сели покани всички наградени да посетят Израел и да се участват в програмата на следващия международен фестивал.


Водеща на събитието беше журналистката Райна Дамяни, която отдаде дължимото на новото арт пространство, където вече няколко месеца кипи живот: „В дългия и неутихнал преход много от старите артистични клубове в София изчезнаха, щастливи сме, че поетът Ивайло Диманов обнови това пространство на журналистите и го превърна в обиталище на изкуството!”. Тя подари своя картина на Вивиан Леви – вдъхновителка и кръстница на конкурса „Небесни меридиани”.

Фото: © Sofia Ars Net

 

Бележка от редакцията на „Разказвачите“:

 

Сред наградените са и две великотърновски писателки: Ружа Велчева – с второ място в трета група за стихотворението „Битие“ и Светла Андреева – също второ място в трета група за разказа“ Бъди благословена“. Честито на двете наши авторки!!!

СЪН

От Магда Борисова

Пиесата е победител в конкурса за детска пиеса за деца над 7 години, организиран от театър „Стоян Бъчваров”  Варна  2011 г.

Поставена през 2017 г. там, реж. Стоян Радев Ге К., сцен. Даниела Николчова

 

Втора картина

 

/Полянка, на която има красив дворец. Тони, Банкерът, Кучето и Сладкарят влизат на сцената./

 

Тони:                       Това ли е дворецът на Краля на страната на сънищата?

Банкерът:              Не е този. Дворецът на мечтите е много по-голям и красив.

Сладкарят:            Това е замъка на Спомените.

Тони:                      Чии спомени са там вътре?

Банкерът:              На никого и на всекиго.

Тони:                      Как така?

Банкерът:              Ами така.

Сладкарят:            Това е така защото, който влезе вътре намира само своите спомени. А когато няма посетители залите му са празни.

Продължи четенето… →

СЪН

От Магда Борисова

Пиесата е победител в конкурса за детска пиеса за деца над 7 години, организиран от театър „Стоян Бъчваров”  Варна  2011 г.

Поставена през 2017 г. там, реж. Стоян Радев Ге К., сцен. Даниела Николчова

 

 действащи лица:

 

Сладкарят

 

Банкерът

 

Тони – момче на 9 години

 

Кучето Ралф

 

Доктор Сън

 

Феята на Зъбките

 

Феята на Радостните игри

 

Феята на Сдобряването

 

Феята на Блестящите идеи

 

Кралицата на феите

 

Лепух – митично същество

 

Библиотекарят на храма на мъдростта

 

Майката на Тони

 

Леля Катя

 

 

 

Първа картина

 

/На сцената има легло и гардероб. В леглото спи Тони, а на ръба на леглото е седнал Сладкарят и гледа умислено. Тони се събужда и търка сънено очички, прозява се и тогава вижда човека./

 

Тони:                       Ти кой си и какво правиш в моята стая?… Някъде съм те виждал и преди, но не мога да си спомня.

Сладкарят:            Разбира се, че си ме виждал. Аз съм собственикът на сладкарницата от страната на сънищата, Тони-бонбони.

Тони:                      Онази с голямата витрина ли?

Сладкарят:            Точно тя.

Тони:                        Където има син захарен памук и лимонов сладкиш?

Сладкарят:            Аха.

Тони:                       Сега се сещам – вярно, така ме наричаше. И щом си тук, сигурно си ми донесъл бонбони, от онези с вкус на дъвка и от другите с млечен шейк. Сега като си помисля… ми се ядат най-много от шоколадовите с пълнеж от карамелен кокос, от които не се хваща кариес.

Сладкарят:            От никой вид от моите бонбони и сладки не се хваща кариес, нито се дебелее, защото децата ги ядат на сън.

Тони:                      Значи е на ужким?!

Сладкарят:           Сънищата не са на ужким, но ефектът е същия.

Тони:                      Кое е същото?

Сладкарят:           Ефектът, значи резултатът.

Тони:                      Аха, разбирам. А аз сега сънувам ли?

Сладкарят:           Сънуваш, ама на ужким.

Тони                       А защо си тук в моята детска стая?

Сладкарят:            Не знам. Вероятно ти си ме извикал в своя сън. За първи път ми се случва да посещавам адрес. Знаеш ли тази нощ колко деца ще дойдат пред моята сладкарничка, ще видят, че е затворено, ще гледат вкусните бонбони и торти на витрината и ще се разплачат, че не могат да ги опитат. Има деца, които ядат само на сън при мене сладкиши. Те ще плачат най-много. Първо тихичко в съня си, на ужким, а после и наистина ще захлипат. И възглавничките им ще се напоят със сълзичките им. Майките им ще влязат в детските стаи и като видят, че дечицата им плачат ще започнат да ги милват по главичките… Ей, ама ти сега защо плачеш Тони-бонбони?

Тони:                      Ами-и, заради дечицата дето ще плачат заради мен. Не искам никой да плаче. /през сълзи/

Сладкарят:            Недей да плачеш. Успокой се. Сега се сетих, че като ме няма жена ми ще слезе и ще отвори сладкарничката и децата ще ядат до пръсване.

Продължи четенето… →

Национален конкурс за поезия „Мара Белчева“

Националният конкурс за поезия, посветен на севлиевската поетеса Мара Белчева, е организиран от Община Севлиево, Бизнес сдружение „Севлиево XXI век“, подкрепени от Съюза на българските писатели и Националния литературен музей.

Конкурсът си поставя за цел да стимулира творческия потенциал на български поетеси, чиято поезия носи духа на нашето време, поезия – търсеща и отговаряща на многобройните въпроси, които съвремието поставя. Право на участие имат български поетеси, чието творчество отговаря на целите на конкурса.

Представените за участие в конкурса творби не трябва да са отличавани на други конкурси. Конкурсът е явен. Всеки желаещ да участва в конкурса може да изпрати 3 поетични творби, придружени с имената на участника, адрес, телефон за връзка, кратка анотация на творчеството на кандидата на e-mail: mara_belcheva_sevlievo@abv.bg и с препоръчана кореспонденция на адрес:

5400, Севлиево

            ул. „Княз Борис I“ № 20

            Дом на културата „Мара Белчева“

            за национален конкурс за поезия „Мара Белчева“.

 

Творбите трябва да бъдат изпратени не по-късно от 24 август 2012 г. Конкурсните произведения се оценяват от комисия, включваща представители на организаторите и институциите в Севлиево от сферата на духовната култура.

Присъждат се следните награди:

– Първа  награда – грамота и парична сума  от 500 лв.;

– Втора награда – грамота и парична награда от 300 лв.;

– Трета награда – грамота и парична сума от 100 лв.;

– Награда на бизнес сдружение „Севлиево XXI век“ за севлиевска поетеса;

– Специални награди на съорганизаторите на конкурса.

Наградите се обявяват и връчват на тържествена церемония, организирана през месец септември в рамките на честванията по повод 150-годишнината от рождението на Мара Белчева.

За справки и допълнителна информация по условията за участие в конкурса:

Градска библиотека – 0675/3 27 22 и

            Отдел „Култура и ЕИВ“ – 0675/396 156.

 

 

ХОТЕЛ „МАЕВА“

Разказ от Виолета Бончева

 

Тампико или Темпико, както се пееше в една песен.

Казваха, че като курорт е няколко класи под Акапулко и

Канкун, но това за мен нямаше абсолютно никакво значение.

За мен беше важно, че след две години отново бях на брега на

океана, в прекрасен хотел, построен на плажната ивица, от

чийто прозорец се вижда как небето и водата се сливат в един

невероятно син цвят. И цялото крайбрежие, застроено с

капанчета, заредени с текила, десетки марки бира и люти ястия

за туристите, си беше тук, с по двама-трима дежурни местни

мачос, с широки сомбрера, разкопчани ризи и с лъснати

от жегата чела. На фона на носталгична, романтична музика,

в която затъваш с двата крака…

Хотел „Маева“ сигурно би могъл да побере поне хиляда

курортисти, които да си тръгнат задоволени във всяко отношение

– чистотата, обслужването, близостта на океана, както

и от храната, на която мексиканците особено държат.

Денонощно се консумираше, денонощно се разливаха

коктейли, в които се стапяха тонове бучки лед, звучеше тиха

музика, носеше се аромат на плажно масло и зелени

водорасли.

Продължи четенето… →

НАЦИОНАЛЕН ПОЕТИЧЕН КОНКУРС – НОВА ЗАГОРА

Организатор: Община Нова Загора

            Условия

Конкурсът е анонимен. Право на участие имат автори над 18-годишна възраст. Всеки автор може да участва с до 3 непубликувани стихотворения в три екземпляра, изпратени в запечатан плик, като в по-малък плик приложи: име, адрес, телефони за контакти.

Обявяването на резултатите и награждаването ще се извърши на Празниците на поезията Нова Загора 2018 г. в рамките на Празника на града.

Награди

Ще бъдат присъдени:

– Награда на кмета на община Нова Загора – на участник в конкурса от община Нова Загора – 150 лв.

– Първа награда – 150 лв.

– Втора награда – 100 лв.

– Трета награда – 80 лв.

            Краен срок за предаване на творбите – 31.08.2018 г.

            гр. Нова Загора – 8900

            ул. „24-ти май” №1

            Община Нова Загора

            за отдел „Култура, медийна политика и интеграция на малцинствата”

            За поетичния конкурс

 

            Тел. за контакти : 0457/6 41 62