От Борислав Гърдев

Пиша тези редове по много тъжен повод.

На 30 ноември 2017 г. внезапно почина моят добър приятел Сашко Александров – Алекс Болдин.

Приключи едно ползотворно 11 годишно сътрудничество.

Сашко беше рядко етичен и коректен човек.Радваше се искрено на моите текстове и с желание ги пускаше в своите сайтове „Български истории“ и „Разказите“.

А какви премеждия имаше с поддръжката им, колко атаки и хаквания  преживя, колко пъти, пухтейки, се е заканвал да се откаже от тази робска и неблагодарна работа, е съвсем друга история.

На него дължа и скромните си успехи като белетрист.

(Юни, 2017, Враца. Снимката е от архива на М. Влахов)

Той ме насърчи да пиша разкази, тъй като моята „Коледна приказка“ много му хареса, а когато се двоумях дали да публикувам повестта „Самотни сърца“, след като бях пускал при него фрагменти, под формата на малки разкази,пак той ме насърчи.

Причината да се колебая бе комплицирана и имаше етичен подтекст.

Съавторката на проекта дезертира на финала и вместо шумна премиера на книжното тяло ме обвини в предателство, колаборация и търсене на евтина реклама в някакви въображаеми медии.

Естествено, това бе нелепа измислица, но аз повече от година се чудех какво да правя.

Сашко пое риск, подтикна ме да направя публикацията, добави името й като съавтор, така, както е редно и след това дълго ми разказва какви добри отзиви е получил за текста ми.

Издателства „АРС“ и Scribens обявяват конкурс за ръкописи на дебютна книга – поезия, проза и хуманитаристика

             В трите раздела на конкурса ще бъде присъдена до една награда от всяко от двете издателства – предложение за договор за издаване и издаване на книгата.

Издателствата си запазват правото да предложат и на други участници в конкурса договор за издаване.

Участници в конкурса могат да бъдат автори, пишещи на български език, без ограничения във възрастта и местоживеенето им.

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

обявява конкурс за нова пиеса на тема „Родината“

Идеята

НБУ обявява Конкурс за нова пиеса на български език по зададена тема. Конкурсът се провежда всяка година.

Темата се определя от излъчено от академичния състав на НБУ жури на конкурса и се обявява до края на април.

В рамките на девет месеца, до края на януари на следващата година участниците в конкурса създават и изпращат на електронен или хартиен носител своите творби.

Журито номинира най-добрите от тях.

Авторите на номинираните творби са отличени с участие във втория етап на Конкурса – това е Лаборатория за пиеси, ръководена от специално поканен от НБУ, изявен в драматургията и театъра автор. Първият водещ на Лабораторията за пиеси за 2016 беше Боян Папазов.

Лабораторията за пиеси се провежда през последната седмица на февруари. В лабораторията авторите работят върху своите произведения и оформят техните окончателни варианти.

Журито определя измежду тях носителя на годишната награда и я обявява в края на март след Международния ден на театъра.

Четвъртите си поред годишни награди за принос в областта на литературата и хуманитаристиката връчи Портал Култура в Деня на българските будители – 1 ноември.

В категорията „Проза“ Първа награда получи Христо Карастоянов за романа „Послепис“ (изд. „Жанет 45“), за „неподражаемото му майсторство да превърне едни от най-важните глави от новата ни история в лично преживяване“. 

В категорията „Хуманитаристика“ Първата награда е за книгата на проф. Ивайло Знеполски „Как се променят нещата. Истории с философи и историци. Т. 1–2 (изд. „Сиела“), която „чрез прочита на индивидуални съдби на интелектуалци от времето на комунизма по нов начин очертава полетата на съпротива срещу режима“.

Втората награда е за книгата на Димитър Бочев „Несъгласни думи“ (изд. „Хермес“), заради „неговите литературни и философски есета, посветени на боготърсачеството и изначалната битка на човека със злото“.

            Специални награди

            Голямата специална награда на Портал Култура за 2017 г. получи Иван Цанев заради „неговия значим принос в съвременната ни поезия и литературата му за деца“.

            Специалната награда бе присъдена на Надежда Александрова заради „литературоведските й изследвания върху Николай Лилиев и Димчо Дебелянов, както и за цялата й плодотворна дейност като директор на Столичната библиотека и Националния литературен музей”.

Фондация „Комунитас“ връчи също две специални награди.

Специалната награда на фондацията за принос към гражданското общество, която се връчва за втори път, получи Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българската хранителна банка, за „нейната професионална дейност в подкрепа на социално уязвимите, допринесла за пробуждането на милосърдието в българското общество“.

Проф. дн Иван Станков бе отличен със Специалната награда на Фондация „Комунитас“ за книгата си „Улици и кораби. Gm“ (изд. „Фабер“) заради „изяществото на неговата проза, която, потопена в реката на времето, отваря прозорци, показвайки, че те са най-доброто място за живеене“.

От Владимир Шумелов

На 3 и 4 ноември 2017 г. в Горна Оряховица и Велико Търново се проведе Национална научна конференция, посветена на 120 г. от рождението на Асен Разцветников, организирана от Община Горна Оряховица и катедра „Българска литература“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
През първия ден в Община Горна Оряховица бяха прочетени пленарните доклади от проф. Михаил Неделчев (Нов български университет в София) – „Поезията на Асен Разцветников – между „Жертвени клади“ и „Планински вечери“ или реконструкция на цялости – осъществени и неосъществени – завършени, незавършени и разпадащи се“, от проф. дфн Николай Димитров (ръководител катедра „Българска литература“ при ВТУ) – „Архетипът „Йов“ или за корените на меланхолията в „Планински вечери“ на Асен Разцветников“, от доц. дфн Пламен Дойнов (Нов български университет в София) – „Еленът и ловецът. Почерк и езиково поведение на Асен Разцветников след 9 септември 1944 г.“.

На 28 октомври се проведе Фестивалът на българската култура‘2017, организиран от Салона за българска култура и духовност в Чикаго с подкрепата на Генералното консулство на Р България и Български колективен център „Магура“ и медийното съдействие на в. „България Сега“ и EuroChicago. Събитието се състоя в новата зала на център „Магура“.

            През 2017 г. Фестивалът протече в четири тематични панела: „Българската култура по света“ (в него бяха обявени наградите от литературния конкурс „Изящното перо“; „Медийния пазар в Чикаго – състояние и перспективи“ (бяха обявени резултатите от проведена анкета за състоянието на българския медиен пазар в Чикаго); „Образованието – съществена част от културата зад граница“ и четвърти панел „Детското творчество в Чикаго“(за образованието и културната дейност на БУЦ „Знание“, за алтернативна програма за изучаване на български език за деца, растящи в англоезична среда и др.). 

            По време на фестивала бе организиран и Панаир на книгата, където гостите имаха възможност да се срещнат и поговорят на живо с някои от представените автори, да получат автографи, да си закупят книги, картини, фотографии, изделия на приложните изкуства, български карета и шевици.

            За международния литературен конкурс „Изящното перо“ в разделите стихотворение и разказ бяха получени 462 творби (339 стихотворения и 123 разказа), изпратени от 263 автора. Те бяха оценявани от петчленно жури (двама от България и трима от САЩ) в състав: Ангелина Дичева (от България, председател – главен редактор на сп. „Обществено възпитание“, писател, журналист, член на СБП) и членове: Стоян Димитров (от България, писател и журналист), Симеон Гаспаров (от Чикаго, САЩ, председател на Съюза на българските писатели в САЩ и по света, журналист и писател), Николай Стефанов (от Чикаго, САЩ, зам.-председател на Салон за българска култура и духовност, писател, поет, актьор), Снежана Галчева (от Чикаго, САЩ, председател на Салон за българска култура и духовност, поет, журналист).

Бяха получени творби от български автори, живеещи по света – Австрия, Гърция, Германия, Австралия, Испания, Франция, Канада, Америка и България. Те бяха изпратени от автори на възраст от 15 до 87 години.

На официална церемония на 28 октомври 2017 г., в Чикаго, в присъствието на Генералния консул на Република България в Чикаго – г-н Иван Анчев, съветника по търговско-икономическите въпроси – г-жа Теодора Ботева, представители на културни организации от САЩ, писатели, поети, художници, музикални дейци, фотографи, представители на бизнеса в Чикаго и др., бяха обявени наградените творби, както следва:

            За поезия:

            – I награда – на Фил Бандоф от Южен Тирол за стихотворението „Нощта през август“, Мариана Христова от София, за „Жалко за тебе, неверни Тома“;

            – II награда – на Елица Ангелова от Конкорд, Калифорния, за стихотворението „Коловози“, Калина Томова от Чикаго за „Имаше човек…“;

            – III награда – на Мая Нарлиева за „Блудница“, Питър Пол с „Бяла икона“ и Светлана Николова от Харманли с „Майстор за обичане“;

            В категория „Стихотворения на емигрантска тематика“:

            – I награда – на Людмила Калоянова от Питсбърг, Пенсилвания, за „Песента на имигранта“;

            – II награда – на Елеонора Крушева от Свиленград за „До Чикаго и назад“ и на Благо Прангов за „Нощ в Чикаго“.

            В категория „Стихотворения на патриотична тематика“:

            – I награда – на Стоян Михайлов от Търговище – праправнук на Панайот Хитов, за „Обична до болка“ и на Лозан Такев от София за „Цветя за Левски“;

            – II награда – на Павлина Стоянова от Разград за „Нестинарка“;

            – III награда – на Петър Рахнев за „Христо Ботев“.

            В категория „Детско творчество до 17 години“:

            – I награда – на Петя Хараланова от Чикаго за „Блян неизречен“;

            – II награда – на Рафет Исмаилов от Шумен за „Хиляди думи“.

В категория „Колективна награда“: на Литературен клуб „Кръстьо Пишурката“ при читалище „Постоянство” в гр. Лом и на Николай Хука и Евгения Иванова Хука от Литературен клуб „Извор“ към НЧ „Иван Вазов“ от гр. Хисаря.

            Наградата на Салон за българска култура и духовност за цялостно творчество

се присъжда на Драгомир Шопов от София, Мариана Дафчева от Асеновград, Теодор Христов и Мариана Николова от София.

            Специалната награда на конкурса „Изящното перо“ се присъжда на 83-годишната Анка Димитрова Келешева от Панагюрище, която в момента е в Дом за стари хора – гр. Ямбол, където е написала специално за конкурса стихотворенията „Защо, перо, сега не пишеш“ и „Вълшебното перо“.

            За разказ:

            – I награда – на Красимира Байлс от гр. Пърт, Австралия, за разказа „Птича песен“; Малинка Цветкова от Мадрид, Испания, за „Мисията изпълнена“ и Рая Вид (Радка Видьова) за „Изящно перо“;

            – II награда – на Дими Борисова от Силистра за „Приказка за чинара“ и на Здравка Евтимова от София за „Кръв от къртица“;

            – III награда – на Божидара Цекова от София, за „Г-н Дамянов“, Красимир Бачков от Варна за „Българските чорапи“ и Владимир Шумелов от Велико Търново за „Тъндъртийф“.

            В категория „Сатира“:

            – I награда – на Денчо Владимиров от Пловдив за „Как ме призна Америка“;
– II награда – на Милен Нанков за „Наденицата“;

            В категория „История и традиции“:

            – I награда – на Светлан Тонев от Карнобат за „Последната крепост“;

– II награда – на Валентин Попов–Вотан за „Девширме време“;

            – III награда – на Цветан Войнов за „Русалии“.

            В категория „Разказ на емигрантска тематика“:

            – I награда – на Ангелина Стоянова за „Бирария „Синигера“;

– II награда – на Слава Костадинова за „Картините на живота“;

            – III награда – на Тошо Лижев от Варна за „Фалшивите снимки“.

            Специалната награда на Салон за българска култура и духовност се присъжда на Иван Христов за „Орлово проклятие“ и на Пени Тод (Пепа Иванова) за „В сянката на старата смокиня“.

ПОКАНА

Община Бургас и Бургаска писателска общност

Ви канят

на премиерата на книгата „Ще чакам дъгата. Литературна критика, интервюта, етюди (изд. „Либра Скорп“, Бургас, 2017) на Владимир Шумелов

Дата: 30 октомври (понеделник), 18:00 часа

Място: Бургас, Дом на писателя, ул. „Вола“ 1

Представя: Милка Иванова

В такива условия, когато критиката бива или напълно отричана, или се правят опити за нейното реабилитиране, появата на всяка сериозна критическа книга би следвало да се тълкува като явление, което помага на организиране и дисциплиниране на литературния процес у нас.

Ружа Велчева
Из „Край“

Когато останеш сам. Насаме. Без никой. Тогава, между другото, в самотата си мислиш за майка си и баща си. В началото, между другото. После по-натрапчиво. Знаеш, че ги няма отдавна. Мъчиш се да не си представяш, но те връхлитат. Разсейваш последните им мигове с по-ранни спомени, по-безопасно. Но и те те измъчват. Всичко около тях те измъчва. Защото си виновен. Такъв се чувствам. Такъв си. И знаеш, че до смъртта си – последен от веригата – ще е така.
Понякога се чувствам празен като гроб преди погребение, както пише Имант Зиедонис в една от епифаниите си. Дори по-зле. Наистина не съм разочарован. Но съм много уморен, тъжен и угнетен. И изолиран. Трудно е да живееш сред тая нищета. Всичко е толкова грозно и посредствено и нищо не вдъхва бодрост. И особено трудно е да пишеш сред този нездравословен климат, когато си обезверен. Нужна ми е смелост (не „физическа“), за да „противостоя на присъдата на обкръжението“…
„Съществува – казва Калин Янакиев, – в глобален план съществува усещане за изчерпване на историята. Не в смисъл, че тя е катастрофирала, а в смисъл, че сме разочаровани от всички „проекти“, от „осъществяването“ на човечеството изобщо. Имаме чувството, че оттук-нататък животът ще продължава „и така нататък“. Какви са последиците за антропологията от това особено „историческо униние“? А за литературата?
Всички сме пропити от усещането за Края – като място, предел, където нещо свършва и започва друго; като финален период от време на протичане на нещо; като усещане за умора от историята, за изчерпване; но и смърт, свършек, развръзка. The End е велико парче от едноименния албум на „The Doors“ от началото на 1967 г. С тази 12-минутна песен Джим Морисън се прощава, обикновено на финала на своите концерти. В нея има убиец, Едипов комплекс и всякакви отчаяни и шокиращи работи, но за Джим тя е „сбогом на детството“. Тази песен звучи и в „Апокалипсис сега“ на Франсис Форд Копола, а кавърът на Кърт Кобейн от „Nirvana“ е също толкова потресаващ. Както апокалиптичният финал на „Забриски пойнт“ с психеделията на „Pink Floyd“, както много други, за които Краят е нещо важно.
Все пак мисля, че продуктивното за писателя не е точно онова неясно усещане за Края, а емоцията, наречена тъга.

Има нещо, което пречупва човек. Добре е, отвреме-навреме да има неща, които те пречупват. Писателят непременно трябва да бъде пречупван (не става дума за прословутото A man can be destroyed but not defeated. – „Човек може да бъде унищожен, но не и победен“ на Хемингуей, което като едно добле дичо можеш да четеш отзад-напред и обратно и все да е вярно). Може би за загубата, за ползата от победата, за онова време между загубата и победата, за куража и отстъплението, за успеха и престъплението, за причините на успеха, за това кои са успяващите, родените за успеха и победата, и кои са пренебрегваните, неудачниците, за падението и гения… Или самотата в крайна сметка?
И все пак понякога човек рухва – смърт на близък, раздяла, нещастна любов… Не просто те пречупва, разкъртва те, разкъсва… Въртиш се из двойнствен свят интровертно, свършен си. Връщаш се вкъщи, изкъпваш се, хапваш набързо и пийваш, без да догледаш поредния сериал, после лягаш (искаш да спиш, непрекъснато; понякога лягаш до сина си, прегръщаш го, като изкупление), дори не мислиш за жената до себе си, която те мисли и вероятно се е побъркала от любов…
Или изпадаш в депресия, а причините дявол знае какви са – лична трагедия или резултат от начина на живот. Смяташ, че светът е абсурден. („Абсурдът се ражда в това съпоставяне между човешкия порив и безсмисленото мълчание на света“, пише Камю.) Че някаква гилотина е надвиснала над теб. През 1957 г. Албер Камю получава Нобелова награда за литература за есето си „Размишления за гилотината“ („Réflexions Sur la Guillotine“), което е пледоария срещу смъртното наказание. Началото му напомня много на „Хладнокръвно“ на Капоти – изтребено е семейство фермери, в единия случай малко преди Войната от 1914 г., в Алжир, а във втория през 1959 г. в Канзас. И въпросите: Защо ставаме престъпници, убийци, защо убийците се пречупват, кое ги пречупва? Кое обърква живота на един човек? А на един автор? „Никога няма да разберете какво ми причини „Хладнокръвно“. Разкъса ме до мозъка на костите. За малко да ме убие. Дори си мисля, че уби част от мен“, казва Труман Капоти.

Владимир Шумелов

Среща с литературоведа и писателя Иван Станков във великотърновското читалище „Надежда – 1869“

Литературна среща с проф. Иван Станков организира читателският клуб „Приятели на книгата“ към НЧ „Надежда – 1869“. Срещата ще се проведе на 25 октомври (сряда) от 16 ч. в репетиционната зала на читалището. Членовете на клуба ще споделят впечатленията си от първата белетристична книга с разкази на проф. Иван Станков „Спомени за вода. Dm“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2014).

Иван Стан­ков е български литературовед, критик, белетрист, преводач. Ро­ден е на 30.11.1956 г. в с. Го­мо­тар­ци, Ми­хай­лов­г­рад­с­ка (дн. Мон­тан­с­ка) об­ласт. Завършва средно образование в Русе (1975) и спе­ци­ал­ност­та „Бъл­гар­с­ка фи­ло­ло­гия“ във ВТУ „Св. св. Ки­рил и Ме­то­дий“ (1983). Пос­тъп­ва в уни­вер­си­те­та ка­то асис­тент по дет­с­ка ли­те­ра­ту­ра през 1985 г. За­щи­та­ва док­тор­с­ка ди­сер­та­ция през 1995 г.; доцент (2001 – 2006), професор по българска литература след Втората световна война (2012). Ак­тив­но пуб­ли­ку­ва ли­те­ра­ту­ро­вед­с­ки тек­с­то­ве в спе­ци­а­ли­зи­ра­ния пе­ри­о­ди­чен пе­чат, учас­т­ва в се­ми­на­ри и на­уч­ни кон­фе­рен­ции. Лек­тор по бъл­гар­с­ки език и ли­те­ра­ту­ра в университета в Кра­йо­ва, Ру­мъ­ния (1999 – 2003). Зам.-директор на Международния летен семинар за чуждестранни българисти и слависти във ВТУ (1988 – 1991). Ръководител на катедра „Българска литература“ към Филологическия факултет на ВТУ (2015 – 2017). Преводач на румънските писатели Мирча Картареску и Дан Лунгу. Лауреат на националната награда за литературна критика „Иван Мешеков и Иван Радославов“ (2017).          

Из­да­ва литературнокритическите кни­ги­: „Скръб­ни­ят, неж­ни­ят. Ли­ри­чес­ки­ят свят на Асен Раз­ц­вет­ни­ков“ (изд. „Алфа“, В. Тър­но­во, 1993); „Йов­ко­во­то твор­чес­т­во“ (изд. „Сло­во“, В. Тър­но­во, 1995, 1999); „Смърт не може да има. В лирическия свят на Борис Христов“ (изд. „Слово“, В. Търново, 1996); „На пъ­тя на ис­то­ри­я­та. Твор­чес­т­во­то на Ди­ми­тър Та­лев“ (изд. „Сло­во“, В. Тър­но­во, 2001); „Васил Попов. Релативизъм и полифонизъм“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2010); „Фигури на отвъдността в българската литература на ХХ век“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2012); „Сенки на думи. Мотиви в поезията на Борис Христов“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2016); „Анчо Калоянов. Литературна анкета“ (ИК „Хермес“ Пловдив, 2017).

Автор на белетристичните книги: „Спомени за вода. Dm“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2014) и „Улици и кораби. Gm“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2017).

И двете книги са номинирани за националната литературна награда „Елиас Канети“ – първата през 2015 г., а втората – през 2017 г. През 2015 г. „Спомени за вода. Dm“ получи Второ място в конкурса на Портал „Култура“ за принос в областта на литературата и хуманитаристиката.

Читателският клуб „Приятели на книгата“ към „Надежда – 1869“ съществува от 2015 г. Ръководител на клуба е библиотекарката Бисера Дживодерова. В него членуват над 100 читатели и писатели от В. Търново, разпределени  в четири групи – малки читатели от ЦДГ „Пролет“,  ученици от ОУ „Христо Ботев“, гимназисти от Старопрестолната гимназия по икономика и група на възрастните.

            За книгата „Спомени за вода. Dm“

„Спомен за вода. Dm“ е художествена проза. Опит да се осмисли един личен път през времена, книги и музика. Представлява бавен литературен реквием в ре-минор. Разказва за живота и смъртта на анонимно крайдунавско село и на неговите хора. Все познати неща. Но книгата не разчита нито на историите, нито на историята. Някои от случките са действителни. Останалите са истински. „Спомени за вода. Dm“ е практическо несъгласие с бързата литература. Главен герой в нея е реката Дунав, най-бавната българска река. Другите герои са хора, заминали по водата, потънали в нея, или останали на брега й. Всички те са родени от малко личен и от много чужд навигационен опит през морето на думите. В духа на добрата традиция, разказите в „Спомени за вода. Dm“ се държат за ръце. В книгата има пряка реч, но няма диалози, защото те са имитация на действителността. Тази книга се храни от другаде.“

(Анотация в books.bg и в сайта на издателство „Фабер“)

            „Рядко първата книга на един писател е толкова зряла, изящна и силна. За мен „Спомени за вода“ е покъртително четиво, сякаш е реквием за едно отминало време, толкова скъпо и близко на сетивата ми. В някакъв смисъл тези разкази
са и мои разкази – и заради Дунава, и заради годините на невинност и изострена осезаемост, когато светът се случваше пред волните ни детско-юношески очи. Този свят беше и беден, и гладен, вънкашно объркан от неприсъщи нам чужди практики, но вътрешно богат, с воля за оцеляване и спасителна наслада от простото човешко задължение все пак да се живее. Героите на Иван Станков, населяващи безименното крайдунавско Село са обобщени образи на една епоха, когато хората все още вярваха в чудеса. И те се случваха!“

Емил Андреев

„От първо впечатление изглежда като сборник с дванадесет разказа; всеки разказ е назован с някакво елементарно присъствие на природното или човешкото битие – „Мляко“, „Дъжд“, „Камъни“, „Числа“, „Хляб“, „Вода“… В действителност жанрът е неопределен, но не защото не може, а защото не иска да бъде назован. Сборник, цикъл разкази и роман биха били еднакво приложими понятия. Книгата разказва разцвета и смъртта на едно крайдунавско село от българския северозапад в продължение на няколко десетилетия преди и след „демокрацията“.

Милена Кирова

„Спoмeни зa вoдa“ нa Стaнкoв дapoвитo пpeпpaщa към твopчecтвoтo нa Йopдaн Рaдичкoв и Вacил Пoпoв, кaктo и към paзкaзитe нa Емил Андpeeв.“

Мapин Бодaкoв

„Напълно в духа на Аристотеловото учение за паметта Иван Станков тясно обвързва време, памет и въображение, за да ни внуши, че единствено съществата, които могат да си представят времето, имат и способността да помнят. В пространството на паметта живеят скъпи за нас образи, от които понякога се опитваме да се освободим. „Спомени за вода“ може да остави и такова впечатление – в някакъв момент над всичко застава желанието ни да заживеем в абсолютното пространство на чистото въображение, лишено от образи, но не и от спомените за тях.“

Ангел Дюлгеров

„Дебютната белетристична книга на Иван Станков само условно може да се нарече дебютна. Явление в съвременната българска проза е да се появи първа книга, демонстрираща толкова прецизност и завършеност на художествения свят, накратко – така готова и силна книга. Но „Спомени за вода“ е и особена книга, защото безусловно подчинява вътрешната си експериментална нагласа по отношение на езика, успявайки да постигне яснота на посланията и категоричност на емоцията, в която разказвачът на спомени е едновременно във и отвъд себе си, с памет, действително залята от водата на миналото (според собствените му признания), но и с гърди, дишащи кротко и дълбоко в същата тази вода. […]„Спомени за вода“ съдържа дванадесет разказа, оглеждащи се един в друг посредством общото си време, събития, образи. Мястото, за което се разказва, е познатият в литературата ни български Северозапад покрай Дунава, но душата на Йордан Радичков не е единствената в кошницата, над която писателят Иван Станков е бдял и която е носил със себе си през всичките години на пътуване и дълбоко вглеждане в написаното по стотици страници. Неосветените дворове на Радичков и умиращото вечно Село на Васил Попов са сред разпознаваемите тонове в красивия реквием на миналото у Станков, но заедно с тях „Спомени за вода“ вгражда в себе си рафинираното многогласие и на други мощни български класици. […] Същевременно „Спомени за вода“ е и книга, която без смут гледа право в очите своята лична, съкровената памет, изговаря имената на хора от семейството, от рода, разказва именно техните съдби, прехождания в отвъдното и завръщания в света на тукашното. Защото паметта е мощният художествен генератор, който задвижва всички разкази от „Спомени за вода“, а първият и последният текст от цикъла жестово я проиграват посредством кодовите състояния на пробуда и сън, отварящи цепнатините между времената, за да съхранят с неистови усилия живота („Мляко“) или да преминат с пречиста молитва в смъртта („Бряг“). И едновременно с това  книгата е по характерен начин локализирана в мястото и времето, за които разказва, и това действително я прави част от едно общо битие, в което можеш с любовна носталгия да се (само)разпознаеш.“

Гергина Кръстева

ПОКАНА

На 12 октомври (четвъртък) 2017 г. от 17.30 ч. в РНБ „П. Р. Славейков“ ще бъде представен новият роман на Светла Андреева „Добри, красиви, зли“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2017)

Светла Андреева е ро­де­на на 27.07.1955 г. в гр. Кос­те­нец, Со­фийс­ка об­ласт. За­вър­ш­ва спе­ци­ал­ност „Бъл­гар­с­ка фи­ло­ло­гия“ във ВТУ „Св. св. Ки­рил и Ме­то­дий“ през 1977 г. Ра­бо­ти­ла е ка­то по­мощ­ник ар­хе­о­лог в Ар­хе­о­ло­ги­чес­кия му­зей при БАН – В. Тър­но­во, ре­дак­тор във в. „Бор­ба“ – В. Тър­но­во, в. „Ус­т­рем“ – Г. Оря­хо­ви­ца, в. „Дви­же­ние“ – В. Тър­но­во, в. „Доб­ро ут­ро“ – В. Тър­но­во, ко­рес­пон­дент на ра­дио „Да­рик“ за В. Тър­но­во, жур­на­лист в НЦКТ „Ев­ро­ком–Ца­ре­вец“ – В. Тър­но­во, и др. Крат­ки про­за­ич­ни твор­би има пре­веж­да­ни на рус­ки, пол­с­ки и чеш­ки език. Пе­ча­та бе­лет­рис­тич­ни про­из­ве­де­ния в про­вин­ци­ал­ни и цен­т­рал­ни пе­ри­о­дич­ни из­да­ния. Член на Сдру­же­ние на ли­те­ра­тур­ни дей­ци „Све­та го­ра“ – В. Тър­но­во (от 1996), на Национално общество за литература и изкуство „Формула 6“ – В. Търново (от 2009), на УС на Клуб на дейците на културата – В. Търново (от 2016).

Ав­тор на кни­ги­те: „Те­ле­ви­зор и ка­нар­че“ (разкази, изд. „На­род­на мла­деж“, С., 1984), „От дя­во­ла ро­де­ни“ (разкази, изд. „ПАН-ВТ“, В. Тър­но­во, 2000), „Козите на Джим“ (роман, изд. „Астарта“, В. Търново, 2007), „Хляб за грешници“ (роман, изд. „Фабер“, В. Търново, 2013), „Автобус за рая“ (роман, изд. „Фабер“, В. Търново, 2016).

„Описвайки картини от разпада на социалния живот в българската провинциална действителност, Светла Андреева ги претворява в живи образи и ситуации в развитие, анализира екзистенциалните дилеми на своите герои, прави нужните социално-психологически внушения. В текста ще се срещнем с проблемите на хората на бизнеса и психологията на т.нар. средна възраст и кугарите, с творческите проблеми и зависимости на писателите в извънстоличната среда, техните падения и успехи, ролята на социума върху всички тях…

     Игри между интелигентни и добри, злочести и озлобени хора, в които губещи и печеливши няма, защото в крайна сметка внушението е, че житейската логика е желязна: трябва стъпка по стъпка да търсим хармонията в човешките отношения, справедливостта, свободата… За да направим своя най-добър личен житейски и професионален избор.“

     Владимир Шумелов

ПОКАНА

Николай Табаков е роден през 1956 г. в с. Мандрица, Ивайловградско. Завършил е специалността българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Става съосновател и управител на издателска къща „Анубис”.  Автор е на десет книги с разкази и романи.  Живял е в Димитровград, Видин, Смолян, Враца, София, а днес пише своите „дивотии” в с. Яврово, Пловдивско, където някога се раждаха разказите на Николай Хайтов.

Романът „Ветровете ни мраморни“ (изд. „Лексикон“, 2017) ни пpeнacя нa eдин peчeн бpяг, нa koйтo ce cpeщaмe cъc cтpaxoтнитe мy литepaтypни пepcoнaжи, вcичkи тe пoявили cи oт дeбpитe нa нaшaтa нapoдoпcиxoлoгия. Чacт oт тяx ca cвeтли oбpaзи, дpyги тъмни, нo тaм ca и eдни oт нaй-вeлиkитe eвpoпeйckи гeнии, пoлитици и филocoфи.

      Увaжaeми читaтeлю,       Mиcля cи нaй-пpитecнитeлнo зa тaзи ĸнигa. Kaĸвo иcĸa? Зa ĸaĸвo гoвopи? Зacлyжaвa ли cи тpyдa? Haблъcĸaнa e дo xpилeтe c paзĸaзвaнe зa живoтa нa нaй-виднитe eвpoпeйци oт двaдeceти вeĸ. Πpaщи пo шeвoвeтe oт aмбиция дa нapeди дo тяx пъpгaвитe бългapи. Tичa пo ĸpивитe нa нaшия ocĸъдeн живoт. Pиcyвa, лyдyвa, oбичa и плaчe. Зaдaвa въпpocи.        Дa бъдe или дa нe бъдe – знaчи ce питaм.

Николай Табаков