Сава Василев е български писател и литературовед. Роден е през 1957 г. В гр. Каварна. От 1960 до 1990 г. живее и работи в г. Варна. Преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” от 1990 г., катедра „Българска литература”. Професор, хабилитиран доктор по литература. Автор е на 16 книги и на над 450 публикации (литературна история и критика, публицистика, есеистика, художествена литература и др.). Носител е на национални награди за разкази и литературна критика. („Националната награда за разказ по случай 1300 години от създаването на българската държава”, 1981, „Националната награда на Великотърновския университет за литератуоведска книга, свързана с историята на българската литературна критика “Кръстю Куюмджиев” – за книгата “Литературният мит Владимир Василев”, 2001, и др.). Водещ редактор на поредицата „Литератури кръгове и издания”, представяща културната политика на периодиката за литература и култура в България между двете световни войни. Председател на Националното общество за литература и изкуства (НОЛИ) „Формула 6”. Научен секретар на Националния институт Нова българска литература. Главен редактор на Алманах за литература, наука и изкуства „Света гора” (основан през 1997 г., годишник, в момента с обем над 750 страници, съдържащ множество рубрики за музика и литература, медицина и литература, Балкански литератури и култури, Литературен архив, Преглед на книги – обичайно над 100 заглавия, – с международен редакционен съвет, приложения към всяка книжка поетическа книга или книги и мултимедия с културна програма с продължителност над един час и др.) и на в. „Литературен бюлетин”. Публикувал е цикъла с разкази „На лов без кучета” (1993), романа „Летище за пеликани. Роман партитура” (2000) и сборника „Непокорният Лука. Новели и пиеси” (2012).

Иван Енчев Иванов е роден на 25.03.1942 г. в с. Горно Шивачево, Великотърновска област. Потомък е на преселници от Горна Тракия в Еленския предбалкан. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. От 1970 г. живее в Хасково. Дълги години е завеждащ културните отдели на в. „Хасковска трибуна” и в. „Шипка”. Издал е повече от петнадесет книги с поезия, белетристика и публицистика: повестите „Хоро сред пламъци” (1984), „Чедата на Тракия” (1992), стихосбирките „Хубав ден се случи” (1977), „Попътно лято” (1989), „Душа немирна” (2005), „Не бързай, ден” (2012), „Как кълвачът гали” (стихове за деца, 1987), романите „Танго назаем” (2006), „Бавен огън” (2006), „Край Бързица” (2007), „Кървав пелин” (2008), „Студено кафе” (2009), „Труден сезон” (2010), „Злато и чакъл” (2012), книгата с есета „Жажда за утре” (2011) и др. Член на Съюза на българските писатели. Получава националните литературни награди „Александър Паскалев” (2008, за цялостно творчество) и „Георги Караславов” (2010, за романа „Кървав пелин”).

Полковник о.р. доц. д-р инж. Георги Кокеров е завършил Военната свързочна академия в Санкт Петербург – Русия. Хабилитиран е за доцент по научна специалност „Комуникационни мрежи и системи“. Член е на Съюза на учените в България. Има повече от 70 научни публикации и е автор на 9 учебника и учебни помагала.Той е бивш преподавател във ВВОВУ „Васил Левски“ във Велико Търново, бил е лектор в Техническите университети в София и Габрово. Има издадени 5 книги по комуникационни технологии. Съучредител е на Сдружението на литературните дейци „Света гора“ във Велико Търново. Занимава се и с книгоиздателска дейност. Активно участва в радио- и телевизионни публицистични предавания. Владее немски и руски език. Женен, с едно дете.

   Христина Панджаридис е родена в гр. Елин Пелин. Завършила факултета по журналистика със специализация „Радио“. Работила в общинския вестник на Елин Пелин, издавала частен седмичник „Нов общински новинар“.

   През 2011 г. излиза романът „Ярост“ /Сиела/, написан в  съавторство с Димитър Стоянов.

   Нейният разказ „Сто майки и сто бащи“ е преведен на македонски и английски и публикуван в международното литературно издание Блесок. Има преведени стихове на френски език.

    Пише хайку, стихотворения, разкази.

    Живее във Франция.

Йордан Цонев АТАНАСОВ е роден на 25.01.1943 г. в гр. Брауншвайг – Германия, където родителите му са работили като градинари преди и по време на Втората световна война. През август 1944 година майка му се прибира за малко в България, за да занесе нови семена за градината, но Източният фронт спуска Желязната завеса и те остават сами в Драганово.  След няколко години двама от братята му се завръщат в България, но най-големият и бащата остават завинаги в Западна Германия. До 12-годишна възраст живее във Велико Търново, където майка му работи като перачка в Окръжната болница. Има брат Тодор, който в момента живее във ВеликоТърново.

Йордан Атанасов завършва Селскостопански техникум в Две могили – Русенско.

Роден през 1976 година във  Велико Търново.
Отраснал в Троянския балкан, където в ранна възраст започва работа като докер.
По-късно усвоява и практикува дърводелско-резбарския занаят.
Обича и до днес да майстори разни неща, включително и странни музикални инструменти.

Ружа Велчева е родена в гр.Павликени, но от 1956 г. живее във Велико Търново. Инженер по професия, тя повече от 33 години работи по специалността си „електроника“, без да изневерява на първата си любов-поезията.

Дебютира през 1981 в поредицата на изд.“Народна младеж“ – „СМЯНА  81“с цикъл стихове.

Нейни стихове са отпечатвани в много централни и регионални вестници и списания, в различни антологии, както и в алманасите „Простори“, „Ирин-Пирин“ и „Света гора“.

Автор е на 8 книги: